islan.dir.bg

 
islan.dir.bg

Начало
Календар
Български родове
Славянски родове
Български календар
Славянски календар
Тракийски календар
Български владетели I
Български владетели II
Български владетели III
Др. бълг. влад-ли I
Др. бълг. влад-ли II
Дулоиди
Др. бълг. родове 1
Др. бълг. родове 2
Др. бълг. родове 3
Др. бълг. родове 4
Др. бълг. родове 5
Религиозни вярвания на прабългарите
Адреси
Каталог
Картички
Водни ресурси и острови



Български владетели III / Всички български владетели от 14953 г.пр.н.е. до сега с периодите от 1018 до 1186 г. и от 1396 до 1878 г.

Всички български владетели от 14953 г.пр.н.е. до сега с периодите от 1018 до 1186 г. и от 1396 до 1878 г.
06.04.17 01:26
БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ
 
Български владетели преди новата ера
 
Джамс (Джам-Иджик, Джам Таргиз Булгар, Карт-Джам) - 14953 - 14653 г. пр.н.е. (син на Аудан)
Бурджан (Буртас) - 14653 - 14300 г. пр.н.е. (син на Джамс)
Барънджар (Булгар) - 14300 - 14000 г. пр.н.е. (син на Джамс)
Чирмиш (Сармад), Айлан и Бесер (Бесермен) също са синове на Джамс, които основали собствени царства. Периода на петте царства.
Балх (Ал, Бал, Балей, Ал-Бал, Ал-Булгар) - 14000 - 13450 г. пр.н.е. (в 13500 г. пр.н.е. основал гр. Улуг-Булгар, син на Джамс (Карт-Джам))
Иджик (Идик) - 13450 - 13000 г. пр.н.е. (син на Балх)
Каян (Кхан, Кан, Кеан, Аба-Кан) - 13000 г. пр.н.е. (син на Иджик)
Саен (Сан, Саин I, Саън) - 12500 г. пр.н.е. (син на Каян)
Алмъш - 12000 г. пр.н.е.
Хузан (Хазан) - 12000 г. пр.н.е.
Итех (Итх, Ит) - 12000 г. пр.н.е. (син/потомък на Саин)
Карий (Кар, Кеар, Каро, Карх) - 11000 г. пр.н.е. (син на Итх)
Улит (Лут, Улят) - 10 000 г. пр. н.е. (потомък на Карх)
Лукит (Луг, Лук) - 9000 г. пр.н.е. (потомък на Улит)
Сакал Ат - 8000 г. пр. н.е. (потомък на Лукит)
Марун (Мармай, Мар-Май) - 7502 - 7202 г. (родоначалник на династията Мардуан-Дуло)
Акабуг (Ака, Акат, Ака-Буга) - 7000 г. пр.н.е. (потомък на Сакал)
Кахъл (Кахил) - 6000 г. пр.н.е. (потомък на Акабуг, в 5600 г.пр.н.е. бълг. държава Идел се разпада)
Джам Аудан Зияджи-Дуло - ок. 5800 - 5550 г. пр.н.е. (според някои царувал 300 г.)
Арбай - ок. 5550 - 5520 г. пр.н.е. (син на Джам Аудан)
Янариш - ок. 5520 - 5500 г. пр.н.е. (син на Джам Аудан)
Ариш (Аръйш) - ок. 5500 - 5475 г. пр.н.е. (син на Янариш)
Джалиш - ок. 5475 - 5440 г. пр.н.е. (син на Ариш)
Сариш - ок. 5440 - 5415 г. пр.н.е. (син на Джалиш)
Дариш - ок. 5415 - 5390 г. пр.н.е. (син на Сариш)
Талиш - ок. 5390 - 5365 г. пр.н.е. (син на Дариш)
Бариш - ок. 5365 - 5345 г. пр.н.е. (син на Талиш)
Лаиш - ок. 5345 - 5325 г. пр.н.е. (син на Бариш)
Курмиш - ок. 5325 - 5300 г. пр.н.е. (син на Лаиш)
Джавшин - ок. 5300 - 5270 г. пр.н.е. (син на Курмиш)
Хайджин - ок. 5270 - 5245 г. пр.н.е. (син на Джавшин)
Барин - ок. 5245 - 5210 г. пр.н.е. (син на Хайдин)
Артак - ок. 5210 - 5180 г. пр.н.е. (син на Барин)
Калаг - ок. 5180 - 5160 г. пр.н.е. (син на Артак)
Уджак - ок. 5160 - 5135 г. пр.н.е. (син на Калаг)
Турджан - ок. 5135 - 5110 г. пр.н.е. (син на Уджак)
Кайрак - ок. 5110 - 5075 г. пр.н.е. (син на Турджан)
Тулак - ок. 5075 - 5040 г. пр.н.е. (син на Кайрак)
Байчуг - ок. 5040 - 5000 г. пр.н.е. (син на Тулак)
Аслан - 5000 - 4950 г. пр.н.е. (син на Байчуг, в 4953 г.пр.н.е. синджак-булгарското царство се разпада)
Проний - 5000 - 4940 г. пр.н.е.
Кушдар - 4990 - 4950 г. пр.н.е. (син на Байчуг, основал независимо царство в Крим)
Балм (Бал) - 4953 - 4925 г. пр.н.е. (син на Аслан, основал бълг. царство Балистан в Сирия)
Агадж - 4953 - 4923 г. пр.н.е. (син на Аслан, от Фкаджирска династия, основал империята Аскип в Ю. Украйна)
Джамбат (Шамбат-Иджик) - 4953 - 4918 г. пр.н.е. (син на Аслан, основал бълг. царство Сувар в дн. Ирак)
Буртас - 4950 - 4915 г. пр.н.е. (син на Аслан, основал град Бурташ [Грозни] по Средна Волга)
Бурджан - 4950 - 4915 г. пр.н.е. (син на Аслан, построил град Яна-Кибер в Урал)
Канджар - 4950 - 4915 г. пр.н.е. (княз, син на Аслан)
Билиш - ок. 4923 - 4900 г. пр.н.е. (син на Агадж)
Багю (Баг, Багун) - ок. 4900 - 4880 г. пр.н.е. (син на Билиш)
Урман - ок. 4880 - 4845 г. пр.н.е. (син на Баг)
Калгай (Калга) - ок. 4845 - 4820 г. пр.н.е. (син на Урман)
Бурн (Бур, Бури) - ок. 4820 - 4790 г. пр.н.е. (син на Калгай)
Талх (Тал) - ок. 4790 - 4760 г. пр.н.е. (син на Бур)
Тиряк - ок. 4760 - 4720 г. пр.н.е. (син на Талх)
Куяк - ок. 4720 - 4690 г. пр.н.е. (син на Тиряк)
Улаг - ок. 4690 - 4665 г. пр.н.е. (син на Куяк)
Тулак - ок. 4665 - 4630 г. пр.н.е. (син на Улаг)
Балак - ок. 4630 - 4605 г. пр.н.е. (син на Тулак)
Салаг - ок. 4605 - 4580 г. пр.н.е. (син на Балак)
Джиляк - ок. 4580 - 4550 г. пр.н.е. (син на Салаг)
Балкан (Урак Балкан) - 4550 – 4490 г. пр.н.е. (син на Джиляк)
Джир - 4500 г. пр.н.е. (император на булгар-кашанците)
Кансю (Кан-сю) - 4500 г. пр.н.е. (император на хоните)
Биляк - 4490 - 4480 г. пр.н.е. (син на Балкан)
Бишегет (Биш I, Бише, Бишел) - 4480 - 4460 г. пр.н.е. (син на Джиляк)
Кубар (I) - 4460 - 4440 г. пр.н.е. (син на Балкан, бил свален от власт и отвел хората си на запад)
Ширак - ок. 4460 - 4435 г. пр.н.е. (син на Биляк)
Таук - 4440 - 4400 г. пр.н.е. (син на Кубар, бил свален и отвел хората си в Сувар)
Иштяк (Ищяк) - 4440 - 4400 г. пр.н.е. (син на Кубар, отвел хората си в Седморечието)
Иджим - 4440 - 4400 г. пр.н.е. (син на Кубар, предприел поход на Изток)
Бирак - 4435 - 4410 г. пр.н.е. (син на Ширак)
Тарак - ок. 4410 - 4380 г. пр.н.е. (син на Бирак)
Арак - ок. 4380 - 4350 г. пр.н.е. (син на Тарак)
Алак - ок. 4350 - 4320 г. пр.н.е. (син на Арак)
Булак - ок. 4320 - 4290 г. пр.н.е. (син на Алак)
Кулак - ок. 4290 - 4260 г. пр.н.е. (син на Булак)
Учаг - ок. 4260 - 4230 г. пр.н.е. (син на Кулак)
Ущак (Ушак, Уджак) - ок. 4230 - 4200 г. пр.н.е. (син на Учаг)
Карак - ок. 4200 - 4170 г. пр.н.е. (син на Ушак)
Бурак - ок. 4170 - 4140 г. пр.н.е. (син на Карак)
Абалак - ок. 4140 - 4105 г. пр.н.е. (син на Бурак)
Муйнак - ок. 4105 - 4070 г. пр.н.е. (син на Абалак)
Джунак - ок. 4070 - 4040 г. пр.н.е. (син на Муйнак)
Шунак - ок. 4040 - 4010 г. пр.н.е. (син на Джунак)
Асбак - ок. 4010 - 3980 г. пр.н.е. (син на Шунак)
Ерий (Ер I, Урал, Арал) - 4000 г. пр.н.е. (император на булгар-кашанците)
Юрмиас (Ермиас, Юрий-Ас) - 4000 г. пр.н.е. (потомък на Кан-сю)
Артак - ок. 3980 - 3955 г. пр.н.е. (син на Асбак)
Арджак - ок. 3955 - 3920 г. пр.н.е. (син на Артак)
Бурджак - ок. 3920 - 3890 г. пр.н.е. (син на Арджак)
Санак - ок. 3890 - 3865 г. пр.н.е. (син на Бурджак)
Буняк - ок. 3865 - 3835 г. пр.н.е. (син на Санак)
Адак - ок. 3835 - 3810 г. пр.н.е. (син на Буняк)
Байлак - ок. 3810 - 3780 г. пр.н.е. (син на Адак)
Миджак - ок. 3780 - 3765 г. пр.н.е. (син на Байлак)
Кубар - ок. 3765 - 3750 г. пр.н.е. (син на Байлак, съвременник на смутовете-3753 г.пр.н.е.)
Иштяк - ок. 3750 - 3735 г. пр.н.е. (син на Кубар)
Аспар (Изпор, Избор) - ок. 3735 - 3720 г. пр.н.е. (син на Кубар)
Алъп Кутар (Алъйп) - ок. 3720 - 3690 г. пр.н.е. (син на Аспар)
Айдар - ок. 3690 - 3660 г. пр.н.е. (син на Алъп Кутар)
Байдар - ок. 3660 - 3630 г. пр.н.е. (син на Айдар)
Тудар - ок. 3630 - 3600 г. пр.н.е. (син на Байдар)
Майяр - ок. 3600 - 3570 г. пр.н.е. (син на Тудар)
Таук - ок. 3570 - 3540 г. пр.н.е. (син на Майяр)
Баук - ок. 3540 - 3510 г. пр.н.е. (син на Таук)
Джанук - ок. 3510 - 3480 г. пр.н.е. (син на Баук)
Аджук - ок. 3480 - 3450 г. пр.н.е. (син на Джанук)
Баджук - ок. 3450 - 3420 г. пр.н.е. (син на Аджук)
Барсук - ок. 3420 - 3390 г. пр.н.е. (син на Баджук)
Сандук - ок. 3390 - 3360 г. пр.н.е. (син на Барсук)
Хурал - ок. 3360 - 3330 г. пр.н.е. (син на Сандук)
Байтал - ок. 3330 - 3300 г. пр.н.е. (син на Хурал)
Тутал - ок. 3300 - 3270 г. пр.н.е. (син на Байтал)
Зиугинд (Зиузунд, Зинашу, Зияджи) - ок. 3280 - 3220 г. пр.н.е.
Урал (Ер-Урал) - ок. 3270 - 3240 г. пр.н.е. (син на Тутал)
Аскал - ок. 3240 - 3210 г. пр.н.е. (син на Урал)
Шам (Шамс, Шем) - ок. 3220 - 3165 г. пр.н.е.
Бакал - ок. 3210 - 3180 г. пр.н.е. (син на Аскал)
Хон-Анбал - ок. 3200 - 3170 г. (последен самарски цар)
Куберчек - ок. 3190 - 3165 г. (иделски пълководец)
Тукал - ок. 3180 - 3150 г. пр.н.е. (син на Бакал)
Япетус (Япет) - ок. 3165 - 3100 г. пр.н.е.
Иджал - ок. 3150 - 3120 г. пр.н.е. (син на Тукал)
Бурал - ок. 3120 - 3090 г. пр.н.е. (син на Иджал)
Зизан (Зизанс) - ок. 3100 - 3040 г. пр.н.е.
Арсал Кимер - ок. 3090 - 3060 г. пр.н.е. (син на Бурал, I-ва Кимерска династия)
Курал - ок. 3060 - 3030 г. пр.н.е. (син на Арсал)
Кимер (Камир, Кимар) - ок. 3040 - 2980 г. пр.н.е.
Марал - ок. 3030 - 3000 г. пр.н.е. (син на Курал)
Кавал - ок. 3000 - 2970 г. пр.н.е. (син на Марал)
Кардам (I) - 3000 - 2950 г. пр.н.е. (цар на Балхара в Памир)
Моксух - ок. 2980 - 2915 г. пр.н.е. (Той е баща на Сибашин, Зартон и Дейдон)
Кичин Урал (Кичи Урал) - ок. 2970 - 2940 г. пр.н.е. (син на Кавал)
Илах Пурурава (Аила, Ила) - ок. 2950 - 2920 г. пр.н.е. (син на Кардам и брат на Капил)
Бишат (Биш II, Бихш) - 2940 - 2910 г. пр.н.е. (р. 3000 г. пр.н.е., син на Кичи Урал)
Сасабиндух (Саса Бинду, Биндух) - ок. 2920 - 2860 г. пр.н.е. (син на Илах Пурурава)
Тугар (Тохар) - ок. 2915 - 2865 г. пр.н.е.
Тарган - 2910 - 2880 г. пр.н.е. (син на Бишат)
Варган - 2880 - 2850 г. пр.н.е. (син на Тарган)
Булгар - ок. 2865 - 2820 г. пр.н.е.
Притусравас (Бритусрава, Канита Притусравас) - ок. 2860 - 2800 г. пр.н.е. (син на Сасабиндух)
Ширкан - 2850 - 2820 г. пр.н.е. (син на Варган)
Иджик-Хон - ок. 2825 - 2770 г.
Иркан - 2820 - 2790 г. пр.н.е. (син на Ширкан)
Шивашин (Сибашин) - ок. 2820 - 2780 г. пр.н.е.
Тамир-Булгар - 2800 - 2770 г. пр.н.е. (потомък на Иштяк)
Аскал (I) - ок. 2800 - 2500 г. пр.н.е.
Барган - 2790 - 2760 г. пр.н.е. (син на Иркан)
Зазгир (Зангис) - ок. 2780 - 2720 г. пр.н.е.
Кавес - 2770 - 2740 г. пр.н.е. (син на Тамир-Булгар)
Тирган - 2760 - 2730 г. пр.н.е. (син на Барган)
Аскал - 2740 - 2710 г. пр.н.е. (син на Кавес)
Чулган - 2730 - 2700 г. пр.н.е. (син на Тирган)
Тамир-Улан - 2710 - 2680 г. пр.н.е. (син на Аскал)
Харан (Кар, Каран, Харран) - 2700 - 2670 г. пр.н.е. (син на Чулган)
Маян (Боян I) - 2680 - 2653 г. пр.н.е. (Управлявал съвместно със съпругата си Саклая [Саклан])
Креш Балуан (Креш Балун) - ок. 2660 - 2640 г. пр.н.е. (син на Тамир-Улан, заселил се на о. Креш)
Баръс - 2655 - 2640 г. пр.н.е. (син на Тамир-Улан)
Агил (Угил) - 2653 - 2600 г. пр.н.е. (син на Креш Балуан)
Айъл (Аил) - 2600 - 2575 г. пр.н.е. (син на Агил)
Дайъл - 2575 - 2550 г. пр.н.е. (син на Аил)
Наил - 2550 - 2520 г. пр.н.е. (син на Дайъл)
Баил - 2520 - 2490 г. пр.н.е. (син на Наил)
Абил - 2490 - 2460 г. пр.н.е. (син на Баил)
Амил - 2460 - 2430 г. пр.н.е. (син на Абил)
Бадил - 2430 - 2400 г. пр.н.е. (син на Амил)
Сандил - 2400 - 2370 г. пр.н.е. (син на Бадил)
Рамил - 2370 - 2340 г. пр.н.е. (син на Сандил)
Атаил - 2340 - 2310 г. пр.н.е. (син на Рамил)
Джаил - 2310 - 2280 г. пр.н.е. (син на Атаил)
Биул (Бил) - 2280 - 2250 г. пр.н.е. (син на Джаил)
Иул (Ил, Илс, Иу, Ю, Ху, Хуул) - 2250 - 2215 г. пр.н.е. (син на Биул)
Барин - 2215 - 2180 г. пр.н.е. (син на Иул)
Урън (Уръйн) - 2180 - 2140 г. пр.н.е. (син на Барин)
Багин - 2140 - 2100 г. пр.н.е. (син на Урън)
Тимотей I (Тимарх I, Тимоти I) - ок. 2150 - 2080 г. пр.н.е.
Адин (Адън) - 2100 - 2070 г. пр.н.е. (син на Багин)
Карин - 2070 - 2040 г. пр.н.е. (син на Адин)
Сабън - 2040 - 2010 г. пр.н.е. (син на Карин)
Саин - 2010 - 1980 г. пр.н.е. (син на Сабън)
Балин (Кибен-Булар, Кибе-Булгар) - 1980 - 1950 г. пр.н.е. (син на Саин)
Маяр-Агил (Мар-Агил) - 1950 - 1920 г. пр. н.е. (син на Балин)
Бурун - 1920 - 1890 г. пр.н.е. (син на Маяр-Агил)
Могер - 1915 - 1880 г. пр.н.е.
Айвар - Кам Раджил - 1910 - 1880 г. пр.н.е.
Арджай (Арджан, Арджа) - 1890 - 1860 г. пр.н.е. (син на Бурун, съпруг на Анджа)
Сабъш - Ук - 1880 - 1850 г. пр.н.е. (син на Айвар - Кам Раджил)
Аргибей - 1860 - 1830 г. пр.н.е. (син на Арджай)
Биек Ас (Шила) - 1850 - 1820 г. пр.н.е. (син на Сабъш - Ук)
Варс (Вар) - 1830 - 1810 г. пр.н.е. (син на Аргибей)
Камулий (Камули) - 1820 - 1790 г. пр.н.е. (син на Биек Ас)
Аспар (I) - ок. 1800 г. пр.н.е.
Карт Мар (Мар Варчек) - 1810 - 1785 г. пр.н.е. (син на Вар)
Хазгир - 1790 - 1760 г. пр.н.е. (син на Камулий)
Улук Мар - 1785 - 1760 г. пр.н.е. (син на Мар Варчек)
Балтан I - 1760 - 1730 г. пр.н.е. (син на Хазгир)
Джуман - 1760 - 1750 г. пр.н.е. (син на Улук Мар)
Кичин Мар (Кичи Мар) - 1750 - 1690 г. пр.н.е. (син на Улук Мар)
Йолт Абан (Йолт Аба) - 1730 - 1700 г. пр.н.е. (син на Балтан I)
Нукрат I - 1699 - 1679 г. пр.н.е. (син на Джуман)
Урус Бабай - 1700 - 1670 г. пр.н.е. (син на Йолт Аба)
Турджан - 1679 - 1650 г. пр.н.е. (син на Нукрат I)
Чулман (Чул-Ат, Чул-уей, Чун-уей, Чунуей, Чунгви) - 1670 - 1640 г. пр.н.е. (син на Урус Бабай)
Миджан - 1650 - 1620 г. пр.н.е. (син на Турджан)
Карт Манас - 1640 - 1613 г. пр.н.е. (син на Чулман)
Кулян - 1620 - 1590 г. пр.н.е. (син на Миджан)
Кичин-Манас (Кичи-Манас) - 1613 - 1585 г. пр.н.е. (син на Карт Манас)
Кардам (II) - ок. 1600 г. пр.н.е.
Кудан - 1590 - 1575 г. пр.н.е. (син на Кулян)
Аслан - 1590 - 1560 г. пр.н.е.
Сузат (Суз-Атряч) - ок. 1585 - 1550 г. пр.н.е. (Втора Кимерска династия)
Бал-Агадж - 1575 - 1565 г. пр.н.е. (син на Кулян)
Аспан - 1565 - 1555 г. пр.н.е. (син на Кудан)
Буртас - 1560 - 1530 г. пр.н.е. (син на Аслан)
Леуген - 1555 - 1547 г. пр.н.е. (син на Бал-Агадж)
Аспарък - 1550 - 1520 г. пр.н.е. (син на Суз-Атряч)
Далай-Тургай - 1547 - 1542 г. пр.н.е. (син на Леуген)
Турдан - 1542 - 1510 г. пр.н.е. (син на Леуген)
Барсил Бушлай - 1530 - 1500 г. пр.н.е. (син на Буртас)
Сам-Далай - 1510 - 1480 г. пр.н.е. (син на Далай-Тургай)
Булгар Буляк - 1500 - 1470 г. пр.н.е. (син на Барсил Бушлай, Аскипска династия, негова съпруга била Банджа)
Тамир - 1480 - 1450 г. пр.н.е. (син на Сам-Далай)
Кьол Дайъл - 1470 - 1440 г. пр.н.е. (син на Булгар Буляк и съпруг на Джалда)
Нукрат II - 1450 - 1420 г. пр.н.е. (приемник на Тамир)
Бурун Сагил - 1440 - 1410 г. пр.н.е. (син на Кьол)
Маджил - 1410 - 1375 г. пр.н.е. (син на Бурун Сагил)
Карт Кубрат - 1375 - 1350 г. пр.н.е. (син на Маджил)
Буляр Хардат (Хурдат) - 1350 - 1320 г. пр.н.е. (син на Карт Кубрат)
Хингул Чулман - 1340 - 1300 г. пр.н.е.
Урдат - 1320 - 1290 г. пр.н.е. (син на Буляр Хардат)
Кубвън (Кубан, Кубен) - 1300 - 1270 г. пр.н.е. (син на Хингул и съпруг на Алангуя [Алангу])
Нарат - 1290 - 1260 г. пр.н.е. (син на Урдат)
Дънгър (Мир-Дангир, Мир, Лир, Мирджат) - 1270 - 1240 г. пр.н.е. (син на Кубвън)
Арат - 1260 - 1230 г. пр.н.е. (син на Нарат)
Тамир (Тамър) - 1240 - 1235 г. пр.н.е.
Нукрат III (Нукрат Илджа) - ок. 1235-1200 г. пр.н.е. (приемник на Тамир)
Сурат - 1230 - 1200 г. пр.н.е. (син на Арат)
Кудурий (Кудури, Кудурих) - ок. 1205-1140 г. пр.н.е.
Балтан II (Алъп Балта, Балташ, Балта-Топор) - 1200-1180 г. пр.н.е. (син на Нукрат III)
Бурат - 1200 - 1180 г. пр.н.е. (син на Сурат)
Пелемен - 1184 - 1120 г. пр.н.е.
Алат - 1180 - 1145 г. пр.н.е. (син на Бурат)
Талъш - ок. 1180 - 1140 г. пр.н.е. (син на Балтан II)
Тамъш - 1145 - 1100 г. пр.н.е. (син на Алат)
Балъш - ок. 1140 - 1110 г. пр.н.е. (син на Талъш)
Худон (Худон I) - ок. 1130 - 1065 г. пр.н.е. (син на Кудурий)
Антигон - 1120 - ок. 1085 г. пр.н.е.
Данъш - ок. 1110 - 1080 г. пр.н.е. (син на Балъш)
Даръш - 1100 - 1081 г. пр.н.е. (син на Тамъш)
Зарин (Залир, Зарзин, Зартас) - ок. 1085 - 1035 г. пр.н.е.
Алъп - 1081 - 1054 г. пр.н.е. (син на Даръш)
Аръш - ок. 1080 - 1050 г. пр.н.е. (син на Данъш)
Науф-Таргиз (Нау Таргиз Атяч Гургули Кимер) - ок. 1060 - 1020 г. пр.н.е.
Пилоний (Пилоних, Пилони, Пилоней) - ок. 1055-986 г. пр.н.е. (син на Худон I)
Халиб - ок. 1054 - 1030 г. пр.н.е. (син на Алъп)
Баън (Байън, Барън) - ок. 1050 - 1020 г. пр.н.е. (син на Ариш)
Музох - 1035 - 986 г. пр.н.е.
Курбат - ок. 1030 - 1000 г. пр.н.е. (син на Халиб)
Мамъш - ок. 1020 - 990 г. пр.н.е. (син на Баън)
Инай-Бунджар - ок. 1020 - 985 г. пр.н.е. (син на Нау-Таргиз)
Кан-Кубар - ок. 1000 - 985 г. пр.н.е. (син на Курбат и съпруг на Миша [Мише])
Сорен (Сюрен) - ок. 990 - 960 г. пр.н.е. (син на Мамъш)
Галидж - ок. 990 - 965 г. пр.н.е.
Иллерик (Илирик, Йелерик, Илирих) - ок. 986 - 920 г. пр.н.е.
Текетир - ок. 985 - 970 г. пр.н.е. (син на Курбат и съпруг на Су-Алтъна [Су-Алтън])
Йолиг-Котраг - ок. 985 - 960 г. пр.н.е. (син на Инай-Бунджар)
Тимотей II (Тимоти II, Тимарх II) - oк. 985-910 г. пр.н.е. (син на Пилоний)
Кулак Галидж - ок. 970 - 950 г. пр.н.е. (син на Кан-Кубар)
Курен - ок. 960-930 г. пр.н.е. (син на Сорен)
Булгар - ок. 960 - 925 г. пр.н.е. (син на Йолиг-Котраг)
Кук-Кулян (Ку-Кулян) - ок. 950 - 930 г. пр.н.е. (син на Текетир)
Ононт (Онон) - ок. 945-900 г. пр.н.е. (син на Пилоний)
Сюдан Аудан (Сю-Дан Аудан) - ок. 930 - 895 г. пр.н.е. (син на Кук-Кулян)
Тирен - ок. 930-890 г. пр.н.е. (син на Курен)
Бирак - ок. 925 - 900 г. пр.н.е. (син на Булгар)
Кардам (III; Кардама) - ок. 910-860 г. пр.н.е.
Баграк - ок. 900 - 870 г. пр.н.е. (син на Бирак)
Азан (I) - ок. 890-860 г. пр.н.е. (син на Тирен)
Тарак - ок. 870 - 840 г. пр.н.е. (син на Баграк)
Камай-Бурма (Кама, Камър, Кама Бурман, Бурма) - 860-808 г. пр.н.е. (син на Азан)
Худон (Худон II) - ок. 859-805 г. пр.н.е. Худон имал синове Арзанимен и Диман.
Булгак (Булга) - ок. 840-810 г. пр.н.е. (син на Тарак, имал и дъщеря Луджа)
Абар Кам-Раджил - ок. 840-800 г. пр.н.е. (Аскип-Раджилска или Агилска династия)
Бладилий - 823 - 763 г. пр.н.е.
Тулак - ок. 810 - 780 г. пр.н.е. (син на Булгак)
Алабуг I-Булгар (Алабуга, Чирем-Миша, Чирмъш, Иджибак) - 808-775 г. пр.н.е. (син на Камай и съпруг на Луджа)
Арзанимен (Арзанахон, Арзан Имен, Авимелех) - ок. 805-765 г. пр.н.е.
Сарбиней (Сарбине) - ок. 800 - 760 г. пр.н.е. (син на Абар Кам-Раджил)
Шамбакан (Шамбака) - ок. 780 - 750 г. пр.н.е. (син на Тулак)
Туймас - 775-740 г. пр.н.е. (син на Алабуг)
Диман (Димън, Давид, Даман I) - ок. 765-736 г. пр.н.е.
Колад (Коледа) - 763 - 723 г. пр.н.е.
Уимен - ок. 760 - 730 г. пр.н.е. (син на Сарбине)
Илбак - ок. 750 - 720 г. пр.н.е. (син на Шамбака)
Самар (Самбир) - 740-720 г. пр.н.е. (син на Туймас)
Калин - ок. 736-683 г. пр.н.е. (Той е бил княз на прабългарите в Причерноморието и Мала Азия.)
Унбилебай (Унбиле-Бай) - ок. 730 - 700 г. пр.н.е. (син на Уимен)
Брем - 723 - 670 г. пр.н.е.
Бутх (Бут) - ок. 720 - 710 г. пр.н.е. (син на Илбак)
Канакбал (Кан Акбал) - 720-700 г. пр.н.е. (син на Самар)
Ирмак - ок. 710 - 690 г. пр.н.е. (син на Илбак)
Тухчан (Тухча, Тукхан, Тухчи) - 700-683 г. пр.н.е. (син на Канакбал)
Руджабан-Бедене (Руджа-Бан) - ок. 700 - 670 г. пр.н.е. (син на Унбиле-Бай)
Байджил - ок. 690 - 675 г. пр.н.е. (син на Бут)
Буртас Бурджан (Бурджантай, Берендей, Бористен, Бор) - ок. 683-633 г. пр.н.е. (син на Тухчан)
Сирмак Тирлжат - ок. 675 - 660 г. пр.н.е. (син на Ирмак)
Банджар - ок. 670 - 640 г. пр.н.е. (син на Руджабан)
Болг - 670-588 г. пр.н.е.
Маджил - ок. 660 - 645 г. пр.н.е. (син на Байджил)
Хонугур Маката - ок. 650 - 620 г. пр.н.е.
Дайъл Лекдан Кий - ок. 645 - 630 г. пр.н.е. (син на Байджил)
Руджай-Аспарък (Сибарик) - ок. 640 - 622 г. пр.н.е. (син на Банджар)
Маджий (Маджи-Азак, Дама, Даман II) - ок. 633-611 г. пр.н.е. (син на Буртас)
Сандугач - ок. 630 - 600 г. пр.н.е. (син на Дайл Лекдан Кий)
Иданлек (Идан-Лек) - 622 - 602 г. пр.н.е. (син на Руджай-Аспарък)
Джирас Арджан - ок. 611-602 г. пр.н.е. (вероятно наместник на Балин)
Катраг (Котраг I, Кави) - 611-590 г. пр.н.е. (Управлявал съвместно със съпругата си Сюрена [Сорен, Сорена])
Накел (Нако, Накот) - ок. 610-560 г. пр.н.е. (Кан Накел е управлявал в Кашмир)
Кунгур - ок. 602-600 г. пр.н.е. (син на Идан-Лек)
Балин (Балън) - ок. 602-585 г. пр.н.е. (син на Маджи)
Саулий (Саули I) - ок. 600-590 г. пр.н.е. (син на Кунгур)
Идан - ок. 600-570 г. пр.н.е. (син на Сандугач)
Улят (Улут, Лут, Калед, Калут, Калти) - ок. 590-575 г. пр.н.е.
Ангират - ок. 590 - 570 г. пр.н.е. (син на Кунгур)
Лил-Ладо (Лил, Лила, Ладой) - 588-520 г.пр.н.е.
Кубан Тулуш - ок. 585-558 г. пр.н.е. (син на Балин)
Булут (I) (Креш-Булут, Корез) - ок. 575-565 г. пр.н.е.
Гаджиат - ок. 570-560 г. пр.н.е. (син на Кунгур)
Бутх (Бут) - ок. 570-540 г. пр.н.е. (син на Идан)
Леу-Аскал (II) (Лек-Алъп) - ок. 565-558 г. пр.н.е.
Саулуй (Саули II) - ок. 560-550 г. пр.н.е. (син на Кунгур)
Сарак (Саракхан) - ок. 560-525 г. пр.н.е.
Кубай-Алман (Куба-Алман) - 558-520 г. пр.н.е. (син на Кубан Тулуш)
Торган (Аспар II, Аспарък, Аспарик) - 558-530 г. пр.н.е.
Сабан - ок. 550-527 г. пр.н.е. (син на Байджил)
Байджан - ок. 540-510 г. пр.н.е. (син на Бут)
Залир (Заир, Зазир, Захир) - ок. 540-500 г. пр.н.е.
Кундуз Балтавар (Корез, Кари) - 530-494 г. пр.н.е.
Иданбир - 527- 505 г. пр.н.е. (син на Саулуй)
Савер (Севар I) - ок. 524-505 г. пр.н.е.
Тар-Кубан - ок. 520-480 г. пр.н.е. (син на Куба-Алман)
Карт-Тимджан - ок. 510-490 г. пр.н.е. (син на Байджан)
Кос-Кубан - 505- 501 г. пр.н.е. (син на Сабан)
Байян (Баян I) - ок. 505-490 г. пр.н.е.
Арджанбий - 501 - 480 г. пр.н.е. (син на Кос-Кубан)
Мосхан (Мосха) - 494-488 г. пр.н.е.
Надбай - ок. 490-465 г. пр.н.е.
Джилавир - ок. 490-460 г. пр.н.е. (син на Карт-Тимджан)
Алвар (I) Магиз (Аскал III) - 488-486 г. пр.н.е.
Баръс (I) (Балор, Барис) - 486-475 г. пр.н.е.
Бавир-Арбуга - 480 - 457 г. пр.н.е. (син на Иданбир)
Тулуш Ечкебаш - ок. 480-440 г. пр.н.е. (син на Тар-Кубан)
Бакширак (Бак-Ширак, Ширак) - 475 - ок. 468 г. пр.н.е.
Аудан (I) Джураш-Баръс (II) - ок. 468-460 г. пр.н.е.
Борик (Бори) - ок. 465-451 г. пр.н.е.
Саумак - ок. 460-450 г. пр.н.е.
Идел-Шила - ок. 460-440 г. пр.н.е. (син на Джилавир)
Турах (Тура) - 457 г. пр.н.е. (син на Арджанбий)
Орджак - 457-455 г. пр.н.е. (син на Арджанбий)
Искел - 455-447 г. пр.н.е. (син на Арджанбий)
Баит - ок. 450-440 г. пр.н.е.
Еавал - ок. 450-420 г. пр.н.е.
Уктимас - 447-432 г. пр.н.е. (син на Бавир-Арбуга)
Тайгар (Тайга) - ок. 440-433 г. пр.н.е.
Байджий (Байджия) - 440-412 г. пр.н.е. (син на Идел-Шила)
Нар (Нарат) - ок. 433-425 г. пр.н.е.
Дебер Котраг - 432-430 г. пр.н.е. (син на Турах)
Тубар-Утиг (Туба-Утиг) - 430 г. пр.н.е. (син на Турах)
Чокър - 430-412 г. пр.н.е. (син на Уктимас)
Санар - 425-418 г. пр.н.е.
Бодхан (Бодкхан, Бодко) - ок. 420-385 г. пр.н.е.
Уфай (Уфа, Уфал, Уфар) - ок. 418-410 г. пр.н.е.
Сагдак - 412-402 г. пр.н.е. (син на Чокър)
Батиш - ок. 412-380 г. пр.н.е. (син на Байджий)
Гадахар (Кадара, Кадахар, Кара) - ок. 410-404 г. пр.н.е.
Каметей (Джамантай) - ок. 410-385 г. пр.н.е. (син на Уфай, според някои е син на Тулуш)
Угър (Угир, Тат-Угир) - ок. 404-400 г. пр.н.е.
Бирулий (Бирули) - 402-390 г. пр.н.е. (син на Туба-Утиг)
Боерак (Бояр) - 400-380 г. пр.н.е.
Кулян - ок. 390-372 г. пр.н.е. (син на Туба-Утиг)
Тиюган (Тигез, Тюган, Татрай-Сарос) - ок. 385-375 г. пр.н.е. (син на Каметей)
Алпур (Апур) - ок. 384-360 г. пр.н.е.
Имен - ок. 380-365 г. пр.н.е. (син на Батиш)
Балбел (Балбал, Балбил) - ок. 380-340 г. пр.н.е.
Етей (Ат, Ати, Атай Аудан, Атил, Атмар, Отмар) - 375-339 г. пр.н.е.
Нукрат IV - 372-340 г. пр.н.е. (син на Сагдак)
Пеперуд (Пеперун, Перун) - 360 - 340 г.пр.н.е.
Хориен - ок. 360-328 г. пр.н.е.
Спитамен - ок. 350-330 г. пр.н.е. (согдийски владетел)
Шир-Буляк - 340-330 г. пр.н.е. (син на Нукрат IV)
Сирмий (Сирмо, Сирма) - 340 - 300 г.пр.н.е.
Баламир (I) (Биккен Баламир) - 339-320 г. пр.н.е. (син на Етей)
Алабуг II-Сигеркан (Алабуга-Съкерган) - 339-310 г. пр.н.е. (син на Етей, според някои на Имен)
Зардаг Ойгир - 330-300 г. пр.н.е. (син на Нукрат IV)
Оксиарт - ок. 328-310 г. пр.н.е.
Таргиз (Фаркас, Тарикиа) - 320-314 г. пр.н.е.
Арбат (Бат, Бенде, Бентекур, Бенде-Курсих) - 314-300 г. пр.н.е.
Лунгосех (Линзирих) - ок. 310-285 г. пр.н.е.
Балакх (Балак, Букен, Бокен, Буляк) - ок. 300-280 г. пр.н.е. (син на Арбат, според някои на Алабуг)
Байбак - ок. 300-280 г. пр.н.е. (син на Зардаг Ойгир)
Агрон - 300 - 270 г.пр.н.е.
Болгун (Болгис) - ок. 285-240 г. пр.н.е.
Киан (Киа, Кхиян, Киахан, Ксиа, Кивак, Чибик, Кубар) - 280-270 г. пр.н.е. (син на Балакх)
Карт-Туляк - 280-265 г. пр.н.е. (син на Шир-Буляк)
Лангер (Лангар) - 270 - 250 г. пр.н.е.
Тенгрикут (Камад, Канджал, Тимер) - 270 - 240 г. пр.н.е.
Джумран - 265-240 г. пр.н.е. (син на Байбак)
Пиний - 250 - 200 г.пр.н.е.
Карт-Урак - 240-230 г. пр.н.е. (син на Карт-Туляк)
Курях (Куряч, Курх) - 240-220 г. пр.н.е.
Туман (Тобан, Тумен-Тенгрикут, Теоман-Карахан, Ту-Мен, То-Бан, Азан-Кашан) - 240-209 г. пр.н.е.
Чукрак - 230-210 г. пр.н.е. (син на Джумран)
Кубар (II) - 220-200 г. пр.н.е.
Тарак - 210-200 г. пр.н.е. (син на Карт-Урак)
Мотун (Батур-Тенгрикут, Маг-Тун, Мете, Моде, Мао-Тун, Кубан-Боян) - 209-174 г. пр.н.е.
Аскал IV Тунтимас - 200 - 190 г. пр.н.е. (син на Тарак)
Гентий - 200 - 120 г.пр.н.е.
Джам Азак - 198-188 г. пр.н.е. (син на Канджал и брат на Азан-Кашан)
Канджал (Кичин-Канджал, Кара-Канджал) - 190-188 г. пр.н.е. (син на Чукрак)
Аспар (III) - ок. 190 - 180 г. пр.н.е.
Буляк - 188 г. пр.н.е. (син на Аскал Тунтимас)
Марий-Джунт (Мари-Джунт) - 188-180 г. пр.н.е. (син на Кичи-Канджал)
Ирджиган - 180-177 г. пр.н.е. (син на Марий-Джунт)
Ътлар - ок. 180 - 170 г. пр.н.е.
Джирак (Канджал) - 177-176 г. пр.н.е. (син на Буляк)
Кашан (Азан II) Канджал (Урусман) - ок. 176-140 г. пр.н.е. (син на Джирак-Канджал)
Кийок (Кидок, Кий-Ок, Коккхан, Лаошан, Чи-Йю) - 174-161 г. пр.н.е.
Кунсин Шан-ю (Гунчен, Кункан, Чун-Чен) - 161-126 г. пр.н.е.
Кубан (Кубан Боян) - ок. 160-152 г. пр.н.е.
Чиляр - 152-146 г. пр.н.е.
Айлан (Бай Алан) - 140-107 г. пр.н.е. (син на Урусман [Урус-Канджал])
Елчишех (Ицихисе, Ичисе, Ичихис, И-Ти-Шае) - 126-114 г. пр.н.е.
Декафал (Декефал, Дикефал) - 120 - 58 г.пр.н.е.
Увей (Ву-Вери, Оуй, Ови) - 114-105 г. пр.н.е.
Буран (Бури) - ок. 114-59 г. пр.н.е.
Балак - 107 г. пр.н.е. (син на Бай Алан)
Саричин (Саръчин) - 107-65 г. пр.н.е. (син на Балак)
Усилур (Уйшилар, Ву-Ших-Лу-Ер, Усилу, О Су Ли) - 105-102 г. пр.н.е.
Кулигуй (Кулигу, Чу Ли Ху, Гюлиху, Ху Ли Хо) - 102-101 г. пр.н.е.
Кутигуй (Кутигу, Це Те Хо, Цюдихеу, Цу Те Ху, Чедиху) - 101-96 г. пр.н.е.
Хулугуй (Хулугу, Ху Ло Ку, Хо Ло Ко) - 96-85 г. пр.н.е.
Хуанди (Кхуйенте, Хуенте, Кхуанди, Куанди, О-Йен Те) - 85-68 г. пр.н.е.
Шюлуй Куанку (Хюлуй Канкуй, Кхулуй, Ху Ли) - 68-60 г. пр.н.е.
Бершуд Катраг (Котраг II, Катраг-Бершуд) - 65-21 г. пр.н.е. (син на Саричин)
Увен (Уйан) Гюйди (Уянкути) - 60-58 г. пр.н.е.
Хоканш I (Хукханш, Хухаси, Ча Йо, Ху Хан Йех, Хо Хан Ша, Хо Хан Хсие) - 58-54 г. пр.н.е. До 31 г. е китайски васал.
- Босютанг - 58-56 г. пр.н.е. (западна хунска империя)
- Хюге - 58-57 г. пр.н.е. (северозападна хунска империя)
- Чели - 58-56 г. пр.н.е. (югозападна хунска империя)
- Ужи - 58-57 г. пр.н.е. (северозападна хунска империя)
- Жунжен - 56-54 г. пр.н.е. (западна хунска империя)
- Жижи-Гудуху - 55-47 г. пр.н.е. (източна хунска империя)
Вологис (Болг) от град Балкх - 58 - ок. 10 г.пр.н.е.
Цитек (Циткан, Цит Кий, Цит-Ки, Цутиош, Кутиош) - 56-36 г. пр.н.е.
Вананд - ок. 36-5 г. пр.н.е.
Пожулонути (Фуджолей Жоди) - 31-20 г. пр.н.е.
Шужуноти (Цзюй Могюй) - 20-12 г. пр.н.е.
Гарюн (Гаюнис) - 17 - 1 г. пр.н.е.
Кияноти (Сеусйе Жоди, Гуя) - 12-8 г. пр.н.е.
 
Владетели преди 681 г.
 
Алабуг III Барджил (Юлай Барджил) - 21 г. пр. н.е. – 5 г. сл.н.е. (син на Бершуд)
Училоноти (Учюлу) - 8 г. пр. н.е. – 13 г. сл.н.е.
Булхар - ок. 5 г. пр.н.е. - 25 г. сл.н.е.
Цезин (Цей-Чан) - 1 г. пр. н.е. – 7 г. сл.н.е.
Сувар (Севар II) Аспандияр - 5 - 23 г. (син на Алабуга Барджил)
Метекс - 7 - 24 г.
Улуноти (Улей Хян) - 13 – 18 г.
Гудуарши Давганоти (Гюйя Жоди, Шикао Жоди, Юй) - 18 – 46 г.
- Ксиюбудан - 18 – 19 г.
- Удатку - 21 – 46 г.
Кумук - 23 - 46 г. (син на Сувар)
Куртан - 24 - 65 г.
Тохен (Тохил) - 25 - 64 г.
Вутатих (Вутатихо) - 46 г.
Пану (Панур) - 46 - 83 г. (северна [~западна] хунска империя)
Барън (Барин, Алан Барин Варзай, Фарзюй) - 46 - 106 г. (син на Кумук)
Хоканш II - 48 - 56 г. (южна [~източна] хунска империя)
Чупуноти - 56 - 57 г. (южна хунска империя)
Илгхе Улути - 57 - 59 г. (южна хунска империя)
Щонгсих (Схтонгсих, Суйгхути) - 59 - 63 г. (южна хунска империя)
Кутчих (Кучи) Кюлинди - 63 г. (южна хунска империя)
Джуши Шису Кути - 63 - 85 г. (южна хунска империя)
Дурпан (Дуран) - 65 - 93 г.
Санмулдутцу - 83 - 84 г. (северна хунска империя)
Улуг (Ийю, Илу) - 84 - 89 г. (северна хунска империя)
Илту Улути (Ийю) - 85 - 88 г. (южна хунска империя)
Шулан Шису Кути - 88 - 93 г. (южна хунска империя)
Маокиган (Мао Киганджи, Ю Чоу Чиен) - 89 - 91 г. (северна хунска империя)
Елтекин (Ючукиен) - 91 - 93 г. (северна хунска империя)
Аркун (Арку, Анкуо) - 93 - 94 г. (южна хунска империя, съвладетел на Айбат)
Пангху - 93 - 118 г. (северна хунска империя, да не се бърка с Финхей!)
Айбат (Хин Батир, Тингтоши, Тин-Тоших, Ши Чу Хоу Ти) - 93 - 129 г. (южна хунска империя, от 98 до 129 г. е отделен владетел в Джунгария)
Тиндушус Кути - 94 - 98 г. (съвладетел на брат си Айбат в южната хунска империя)
Финхей - 98 - 118 г. (южна хунска империя, съвладетел на Ваншичи)
Ваншичи Кути - 98 - 124 г. (южна хунска империя)
Кавъл (Кавил) - 106 - 124 г. (син на Барин Варзай)
Кубар (III) - 124 - 145 г. (син на Кавил)
Ташбаш (Таш-Баш, Ер II-Таш Артан) - 145 - 150 г. (син на Кубар)
Хуйен I - 118 - 125 г. (северна хунска империя, която вече е разделена)
Вучишу (Ужкушус) Кути - 124 - 128 г. (южна хунска империя)
Хуйен II - 125 - ок. 150 г. (северна хунска империя, която вече е разделена)
Кутиноши (Кутино Шису, Канишка, Тейоши) Кути - 128 - 140 г. (южна хунска империя)
Шанюл (Шан-ю) - 129 - 153 г. (владетел на част от северните хуни)
Чемеу (Цемеу, Чениеу) - 140 - 143 г. (южна хунска империя)
Хуланьош (Горано Шису) Кути - 143 - 147 г. (южна хунска империя)
Илингеш (Иллин Шису) Кути - 147 - 158 († 172 г.) (южна хунска империя)
Хуйен III - ок. 150 - 175 г. (северна хунска империя, която вече е разделена)
Авитохол (Газан, Тейош, Техош, Ши Чу Тсу, Ших Тсу, Тохол, Анджар) - 153 - 194 г. (р. 125 г., от ок. 128 г. е отгледан като дете от Кутиноши, става владетел на зап. хуни)
Агарджан Зуркапа (Агарджа, Агарджи) - 155 - 189 г. (син на Анджар)
Тотейош (Дотукноши, Утно, Айяр) Шису Кути - 158 - 178 г. (южна хунска империя)
Хужин (Хучинг) - 178 - 179 г. (южчна хунска империя)
Куанкуй (Мар-Джанги) - 179 - 188 г. (южна хунска империя, син на Тотейош)
Течиш (Те Хоу, Ших Чу Хоу, Кизи Шису Кути, Айдар Бури) - 188 - 195 г. (южна хунска империя, син на Куанкуй)
Тухчий-Баръс (III) (Борис) - 189 - 210 г. (син на Агарджа)
Булак (Булат) - ок. 194 - 245 г.
Гочукан (Хучуцйен) - 195 - 216 г. (южна хунска империя)
Барак - 210 - 235 г. (син на Тухчи-Баръс)
Лиупан (Леупан, Лиу Пан, Леубан, Лиу Бао, Джигин) - 216 - 279 г. (/южна/ хунска империя, син на Течиш)
Барънджар (Бан-Узян, Бан-Ашняк) - 235 - 271 г. (син на Барак)
Балтан III - ок. 246 - 294 г.
Ликубей (Лиу Кюбей) - 260 - 272 г. (/южна/ хунска империя, съвладетел на Лиупан, син е на Хучуцйен)
Кермес - 271 - 293 г. (син на Барънджар)
Гаошенкан (Лиу Гаошенгуан) - 272 - 309 г. (хунска империя, съвладетел на Лиупан и Лиуюан, син на Лиу Кюбей)
Лиуюан Хай (Леу Юан Хан, Юанхай, Джилкан) - 279 - 310 г. (хунска империя)
Кадак (Кадзак) - 293 - 294 г. (син на Барънджар)
Орлот (Орьот, Орот) - ок. 294 - 340 г.
Кишет-Барадж (Бараж) - 295 - 301 г. (син на Кермес)
Ашхазгар - 301 - 305 г. (син на Кадак)
Кундур Алтиш (Равшан Мадий) - 305 - 322 г. (син на Кишет Барадж)
Сземен (Шемен) - 308 - 310 г.
Хуантай (Лиу Хе) - 310 г. (хунска империя, управлява 1 седмица)
Хуанмен (Лиу Конг, Хунмен) - 310 - 318 г. (хунска империя)
Алтъш (Алтиш, Кундур-Алтъш Равшан) - 310 - 328 г.
Камай-Тархан (Кама-Тархан) - ок. 301 - 329 г.
Лиукан (Шигуан) - 318 г. (хунска империя, управлява месец и няколко дни)
Kуасанх (Хуасан, Лиу Яо, Лиу Яо Ши, Джалмат-Газан) - 318 - 329 г. (хунска империя)
Каотсу (Као Цу) - 319 - 333 г. (11-та хунска династия "късно" Джао)
Кидару I (Кидара, Гадахара) - 320 - 330 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Сонген-Сан (Сонге-Сан, Сонгес) - ок. 322 - 337 г. (син на Ашхазгар)
Таканъш - ок. 328 - 345 г.
Игюанг (Лиу Ши) - 329 г. (хунска империя)
Ийсун (Лиу Ин, Лиюн) - 329 г. (хунска империя)
Лиухоу (Лиу Ху) - 329 - 341 г. (хунска империя, внук на Лиу Кюбей)
Тохол (Авитохол II, Авитохола, Авитух) - 329 - 350 г.
Кунгас - 330 - 340 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Хайянг Ванг - 333 - 334 г. (11-та хунска династия)
Тайтсу (Т'аи Цу) - 334 - 349 г. (11-та хунска династия)
Таканъш - 337 - 357 г. (син на Кундур-Алтъш)
Вархран I - 340 - 358 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Артеван (Артаван) - ок. 340 - 359 г.
Вухен (Лиу Вухенг) - 341 - 356 г. (хунска империя)
Шихших (Шихчу, Ших Ших) - 349 г. (11-та хунска династия)
Шихцун (Ших Цун) - 349 г. (11-та хунска династия)
Шихчйен (Ших Чиен) - 349 - 350 г. (11-та хунска династия)
Шихчих (Ших Чих) - 350 г. (11-та хунска династия)
Ранмин (Ран Мин, Ших Мин) - 350 - 352 г. (последен от 11-та хунска династия)
Лиудей (Масгут, Княз Лиу, Лиу-Дей, Леудей, Лиу Хан, Бел-Джилкан) - 350 - 368 г.
Лиелоту (Лиу Елоту) - 356 - 358 г. (хунска империя)
Камар-Батър Мадйяр - 357 - 363 г.
Ксивуки (Лиу Ксивуки) - 358 - 359 г. (хунска империя)
Грумбат (Крумбат, Грум-бат, Грумбатес) - 358 - 380 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Вундур (Влъндур, Вунд) - 359 - 368 г.
Виечен (Лиу Виехен, император Хуан) - 359 - 391 г. (хунска империя)
Кидару II - 360 - 370 г. (хионитски владетел, съвладетел на Грумбат)
Каръдан (Карадан) - 363 - 368 г. (син на Кама-Батър)
Баламер (Булюмар, Баламбер, Баламир II) - 368 - 384 г.
Брахми Будхатала - 370 - 388 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Мадйяр-Кара Себер - 378 - 391 г. (син на Бел-Джилки и брат на Булюмар)
Алип-бий (Балтазар, Арбат, Алп Абай, Алипбий) - 384 - 402 г. (син на Булюмар)
Саланавиру - 388 - 400 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Тамтай (Тамта) - ок. 391 г. (син на Мадйяр-Кара Себер)
Хелиан Бобо (Лиу Бобо) - 391 - 425 г. (хунска империя)
Винаядиту - 400 - 425 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Улдин (Улдуз, Юлдуз-хан, Джалдин, Валдин) - 402 - 410 г. (син на Булюмар, според някои е син на Мадйяр-Кара Себер)
Карен - ок. 412 г. (син на Тамтай)
Донат (Донатус, Джонат) - 410 - 412 г. (син на Булюмар, според някои е син на Мадйяр-Кара Себер)
Харатон (Каратон, Шаратон, Барън Абаз, Карадан Алъп-бий) - 412 - 422 г. (син на Алъп-бий, според някои е син на Кара-Балин)
Мунджук (Мундзук, Муенчак Айбат, Мундиухус, Бунчек, Бендекуз, Алвар II) - 415 - 425 г.
Октар (Уптар, Октарм, Откар, Акдар) - 425 - 430 г. (син на Алъп-бий)
Каръбалин (Кара-Балън) - ок. 425 г. (син на Карен)
Хелиан Чанг - 425 - 428 г. (хунска империя)
Вархран II - 425 - 450 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Атакам - ок. 428 г. (син на Карен)
Хелиан Динг - 428 - 431 г. (хунска империя, последен владетел)
Трьок-Абай - 429 г. (син на Карен, според някои на Каръдан)
Ружан (Ругила, Руа, Руас, Ругилий, Раджил, Ружа, Руджан) - 430 - 434 г.
Айбарс (Ойварш, Абарш Курев) - ок. 433 - 434 г. (син на Улдин, според някои е син на Мунджук)
Булут (II) (Бледел, Бледа, Бледал, Бледар, Шеек-Булат) - 434 - 445 г.
Атилле-Айбат (Аудан II, Атила, Атилей-Айбат, Етцел, Ат-дилом) - 434 - 453 г.
Гобозико - 450 - 500 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Херан (Балас) - 451 - 460 г.
Еллак (Елакс, Илак, Илдус, Иллакабъ-Дуло Бирюли) - 453 - 454 г.
Тулдилах (Тулдила, Тулдилай) - 454 - 457 г.
Денгизих (Тингиз, Дингиз, Хурса) - 454 - 468 г.
Ернак (Ирник, Еренулуг, Реан, Ернах, Бел-Кермек, Хернах, Реан) - 454 - 489 г.
Чалап (Чаплан-бий, Чалап-Байг, Ибер-Себер, Афрасиаб, Аудан III, Чаллъ) - 463 - 532 г.
Лабертам - 470 - 488 г.
Барин - ок. 488 г. (син на Трьок-Абай)
Гундур Бузан (Джураш Мазгут, Гундо Буза, Бузар, Гундокис) - 489 - 505 г.
Кутригур - 489 - 510 г.
Трингур Монолит - 489 - 510 г.
Кандик - 500 - 554 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Утургур Астрахан (Утигур, Ургурих) - 503 - 520 г.
Банджар (Мундо, Банджа-Татра, Банант, Тат–Ъран, Тат-Иран, Херан) - 505 - 520 г.
Болах Джилкан (Джилки, Болох, Буляк-Болгар) - 510 - 522 г.
Вукич (Волег, Булгар) - ок. 515 - 540 г.
Грод (Грот, Горди, Куштан) - 522 - 530 г. (той и племето му обитавали Кримския п-ов, приел християнството и се опитал да го наложи)
Муагерис (Мугел, Могер) - 528 г.
Айяр (I) (Айар, Авар) - 528 - 531 г.
Драгун (Драгич, Дорг, Дрого, Дрогун, Дронг, Драгич) - 530 - 540 г.
Хал-Будай - ок. 531 - 534 г. (син на Барин)
Заберган (Саба-Юрган, Су-Бюрган, Катраг, Савер II) - ок. 531 - 563 г.
Синион (Синий) - ок. 533 - 551 г.
Баръс V (Борис) - ок. 539 - 545 г.
Сандилх (Сандил, Боян-Челбир, Сангудач, Утрик) - 539 - 576 г.
Хиниалон - ок. 540 - 551 г.
Аскал V (Келбир, Алвар, Тубджак, Худбард, Курдбад) - 563 - 587 г.
Булгариос - ок. 580 - 600 г.
Гостун (Куштан, Кущан) - 587 - 588 г.
Албурий (Албури-Акжан, Аспар) - 588 - 603 г.
Оркан (Бу-Юрган, Органа, Орфан, Бюрган-Телес) - 603 - 605 г.
кан Кубрат (Курт, Куврат, Курбат) - ок. 605 - 660 г.
кан Алциок (Ялчек) - 631 - 632 г. (заселва българи в Италия)
кан Батбаян (Батбай, Бат Баян, Безмер) - 660 - 663 г.
кан Аспарух (Аспар IV, Исперих, Иш Берюх, Есперерих) - 663 - 700 г. (681 г. - Образуване на българската държава).
 
Владетели на Първото българско царство
(От 681 г. до 700 г. управлявал кан Аспарух).
кан Тервел - 700 - 721 г.
кан Кермес (Кормесий, Давер, Кормес, Тербал, Товирем, Твиремик, Крумесис) - ок. 721 - 726 г. (от 715 г. съвладетел на Тервел)
кан Севар (Сувар, Моисей) - ок. 726 - 741 г.
кан Кормисош - ок. 741 - 753 г.
кан Винех - 753 - 760 г.
кан Телец - 760 - 763 г.
кан Сабин - 763 - 766 г.
кан Умар - 766 г. - само 40 дни.
кан Токтус (Токту) - 766 - 767 г.
кан Паган - 767 г.
кан Телериг (Цериг) - 767 - 777 г.
кан Кардам (IV) - 777 - 802 г.
кан Крумиш (Крум) - 802 - 814 г.
кан Дoкум - 814 г. - ок. 3 мес.
кан Диценг - 814 г. - ок. 2 мес.
кан Цокс (Цок) - 814 г. - ок. 1,5 мес.
кан Омуртаг - 814 - 831 г.
кан Маламир - 831 - 836 г.
кан Пресиян I - 836 - 852 г.
кан/княз Борис I (Михаил) - 852 - 889 г.
княз Владимир (Росоман, Расате) - 889 - 893 г.
княз/цар Симеон I - Велики - 893 - 927 г.
цар Петър I - 927 - 968 г. († 969 г.)
цар Борис II - 968 - 978 г. (972 - 978 Наместничество на комитопулите).
цар Роман - 978 - 997 г. (991 - 997 г. Наместничество на Самуил).
цар Самуил - 997 - 1014 г.
цар Гаврил Роман (Радомир) - 1014 - 1015 г.
цар Иван Владислав - 1015 - 1018 г.
княз Пресиян II (Фружин) - 1018 г.
 
Византийско владичество - 1018 - 1186 г.
цар Траян (1018-1033 г.)
воевода/барон Кракра Пернишки (1017-1018 г.) - самостоятелен владетел
архонт Елемаг (1018 г.) - самостоятелен владетел
воевода/кастрофилакс Сермон (1018-1019 г.) - самостоятелен владетел
цар/княз Пресиян/Фружин/Пресиан ІІ Алаша (1018-1061 г.)
цар Петър ІІ Делян (1040-1041 г.)
княз Дамян (ок.1040-1065 г.)
цар Тихомир (1041 г.)
цар Алусиан (1041 г.)
владетелите Сеслав и Татуш Хала (1052-1091 г.) - Управлявали със съвладетели Климент и Нестор.
цар Василий Алусиан Дуло (1054-1068 г.)
владетелят проедър Аарон (1055-1059 г)
владетелят/магистър Василий Придунавски (1059-ок.1074 г.)
цар Самуил II Алусиан/Алаша Дуло (1068-1072 г.)
цар Георги Войтех/Войтах (1069-1072 г.)
цар Михаил Долиан Алаша Дуло (1071-1101 г.)
цар Петър ІІІ - Константин Бодин (1072-1101 г.)
цар Никифор (1076-1078 г.) с наместници Татуш Хала и Сеслав
цар Борил І Комитопул Дуло (1078-1091 г.) и княз Нестор (1078-1081 г.) със съвладетели Радомир II Делян и Аарон Фружин/Пресиан
император Асен ІІ Мъжествени Дуло (1081 г.)
княз Герман (1079-1091 г.) - брат на Борил, съвладетел на Сеслав и Татуш Хала.
владетелят Траян/Травъл (1083-1086 г.).
княз Радомир (ок.1091-ок.1097 г.)
Константин Псевдо-Диоген/Псевдо-Диоген (1091-1092 г.)
цар Константин I (1092-1093 г.)
владетели Страцимир, Алусиян и Слав Дуло (1101-1141 г.).
княз Тодор I (ок.1125-ок.1155 г.)
император Петър ІV Кротки Дуло (1134-1139 г.)
император Гаврил ІІ Алаша Дуло (1139-1155 г.)
владетелят Симеон Дуло (1141-1149 г.) - син на Алусиян
император Ясен/Асен/ (1155-1170 г.) - вероятно е син на княз Тодор I и брат на Иван II и Алцек
княз Иван II (ок.1155-ок.1180) - син на Тодор, съпруг на куманката Тамара, брат на Алцек и баща на Теодор-Петър, Асен Белгун и Калоян
княз Алцек (ок.1180-1186)
цар Асен I Белгун (- от династията Асеновци) (1184 - 1186 г.)
 
Владетели на Второто българско царство
Братята Теодор (Петър), Асен (Белгун) и Калоян.
цар Теодор (Петър IV) - 1186 - 1197 г.
цар Асен I (Белгун) - 1186 - 1196 г.
цар Иванко (узурпатор) - 1196 г.
цар Калоян - 1196 - 1207 г.
цар Борил - 1207 - 1218 г.
цар Йоан Асен II - 1218 - 1241 г.
цар Калиман (Коломан) I Асен - 1241 - 1246 г.
цар Михаил II Асен - 1246 - 1257 г.
цар Калиман (Коломан) II Асен - 1257 г.
цар Димитър (Мицо) Асен - 1257 - 1258 г.
цар Константин Асен Тих - 1258 - 1277 г.
цар Иваил Кордокувас (Ивайло) - 1277 - 1279 г.
цар Йоан Асен III - 1279 - 1280 г.
цар Георги I Тертер - 1280 - 1292 г.
цар Смилец - 1292 - 1298 г.
цар Иван “Смилец” (?) - 1298 - 1299 г.
Чокий - 1299 г. (Татарският хан Чокий заедно с Теодор Светослав овладява Търново, но вероятно официално не е бил български цар).
цар Теодор - Светослав Тертер - 1300 - 1321 г.
цар Георги II Тертер - 1321 - 1323 г.
цар Михаил III Шишман - Асен - 1323 - 1330 г.
цар Иван Стефан (Шишман II) - 1330 - 1331 г.
цар Иван Александър - Асен - 1331 - 1371 г.
цар Иван Шишман III - 1371 - 1395 г.
цар Иван Срацимир - 1395 - 1396 г.
 
Османско владичество - 1396 - 1878 г.
цар Константин ІІ Шишман (1396-1422) със столица Видин.
Крали Марко - крал Марко І Иваница Дуло (1390-1395) - османски васал.
княз Александър Шишман - Господин Търновски (1396-1418)
Вълко Добруджански (1396-ок.1415) - последният крал (княз) на Добруджа (Карвуна).
Абан Новко (1396-ок.1420) - болярин от царстващия Шишманов род, чиято твърдина е била на Дунав между Никопол и Свищов при Белене, като във владенията му влизал и едноименният остров. 
цар Фружин Асен/Владимир/Владислав/Шишман (1396-1454) от 1422 до 1454 управлява "кустодия България"(в Банат със столица Липова, с по-големи и важни крепости в района Карасенбеш и Рекан) в Унгария
крал Марко ІІ Дуло (1395-1409) - Участва в османските междуособици отначало на страната на Муса, но заради погромите срещу българите минава срещу него и е убит от него. Останало във фолклора.
Пейчо Близнака (ок.1397-ок.1408) - воевода и владелец на крепостите в областта Факия с брат му Нико.
Нико Близнака (ок.1397-ок.1410) - воевода и владелец на крепостите в областта Факия.
Георги Страцимир (1399-1403) – владетел на България с център София, васал на османския султан.
Балшик/Балша ІІI Балшич (1403-1413) – владетел на България с център София, васал на османския султан.
цар Вълкашин ІІ Дуло (1409-ок.1440).
Михаил ІІ Драгун Тертер Шишман (1410-1420) - 19-ти владетел от Втори зографски поменик
Радич/Радик Сенкон (1413-1454) - владетел на България с център София, васал на османския султан.
деспот Новак Дебелич/Дебел Новак/Новак Дебеляк (ок.1420-ок.1460) - Владетел (крал) на западно-македонските земи.
цар Страцимир (II) (ок. 1430-1457)
Константин І (ок.1435-ок.1453) - пети деспот на Карвуна (Добруджа) и 20-ти владетел от Втори зографски поменик
цар Димо Войвода (ок.1440-ок.1470) - Наследява на престола баща си Вълкашин ІІ и е османски васал.
Яков Понграц (1454-1457) - окупира имотите и владенията на Фружин
Шишман ІІ - (1454-1460) - първороден син, който унаследява Фружин
княз Фружин/Фрузин Шишман (1454-ок.1460) - младши, син на "Фружин Цезар" и баща на Стойко, Стоян и Станислав
княз Стефан ІІ Шишман (1457-1497) - внук на Фружин от първородния му син съцар Шишман ІІ
Стоян/Стан/Воевода (1460-ок.1470) - син на Фружин
Станко/Кусам/Устанко Кусам (ок.1460-1474) - в Ловеч
велможа Богдан жупан (ок.1460-1480)
Радослав Мавър (ок.1460-1480) - болярин или първенец в София, Драгалевци
ктитор Георги велможа (ок.1460-1480) - в София. През 1469 г. по повод пренасянето на  мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир, Владислав Граматик разказва, че в София процесията била посрещната от "богатия и влиятелен благородник" "ктитор" Георги.
жупан Димитър Манев (ок.1470-1490) - в Търговище
бан Михаил Шишманов (ок.1470-1493)
Иван V Калиман (1484-ок.1500) - васал (според някои младши съвладетел) на Баязид II
Радивой/Ради II Воевода (1490-1508) - владетел на България с център София, васал на османския султан.
княз Димитър (1490-ок.1515) - в Кратово
Пейчо Овчаря (ок.1490-1522) - правнук на Пейчо Близнака (син-близнак на Момчиловата сестра - Ефросина). Наричан още "Чанталъ Пейчо", края ХV-първа пол.ХVІ в. Имал е големи стада. Въздигнат в ага
Тодор Радивой (1492) - в София, Кремиковци. Син на Радивой (Ради II) Воевода. Починал на 14 години.
княз Радослав І Шишман (1497-1515) - наследник на Стефан ІІ в Банат
Никола Граматик (ок.1500-1520) - в София, Драгалевци. Син е на Радослав Мавър и Вида и брат на Стахия (Стихия)
Стахия/Стихия (ок.1500-1520) - в София, Драгалевци. Син е на Радослав Мавър и Вида и брат на Никола Граматик
цар Константин ІІІ Тертер Шишман (ок.1500-ок.1530) - цар на Търновска България и деспот на Карвуна. 32-ри цар от Първи Зографски поменик
Георги "Софийски" Новѣйшїй /Кратовски/ (ок.1512-1515) - в Кратово. Син на княз Димитър и Сара
княз Владимир Шишман (1515-ок.1540) - в Банат. Син на Радослав I Шишман.
княз Димитър Пепик (ок. 1515-1550) - Кратовски княз
княз Стефан ІІІ Шишман (1515-1564) - в Банат. Негов съвладетел е Владимир Шишман.
цар Страцимир ІІ Тертер Шишман (ок.1540-ок.1570) - 41-ви цар в Първи Зографски поменик. Син е на Радивой (Ради II) Воевода.
княз Андрея (ок.1550-1584) - в Кратово
цар Асен І Тертер Шишман (ок.1550-1588) - 32-ри цар във Втори Зографски поменик
княз Владислав І Шишман (1564-1594) - в Банат
Стари Новак/Баба Новак (ок.1570-1601) - виден хайдушки военен предводител/военачалник от 16 век водил победоносни битки срещу турците в България, Банат, Влашко и околните земи
княз Никола Бойчик (1584-1624) - "последният кратовски княз". Името му се свързва с Лесновския манастир
цар Теодор Балина Тертер Шишман - Шишман III (1594-1598)
Радивой/Ради III Воевода (ок.1595-1610) - брат на Стари Новак. Песни южных славян "Старина Новак и бесстрашный Радивой". Синове са на Страцимир ІІ Тертер Шишман.
цар Новак Дуло (1598-1607) - Син на Страцимир ІІ Тертер Шишман и брат на Радивой (Ради III) Воевода и Стари Новак
княз Петър Марков (ок.1600-1615) - в Чипровци
Татомир/Страцимир Новакович (ок.1600-ок.1650) - син на Стари Новак
Груйо/Груица Новак (1600-ок.1655) - син на Стари Новак. Според българския и най-вече сръбския фолклор, Груица (Груйо) е първия от двамата синове на легендарния пълководец
цар Матей/Матеа Преспански (1607-1614). Съуправител на цар Новак Дуло
цар Адмирал/Амирал Дуло (1614-ок.1650) - син на Новак Дуло
княз Петър Югович (ок.1615-1617), Чипровци - "княз на Чипровец, Железна, Копиловец, Клисура и околовине"
княз Перо (1617-1620) - в Чипровци
Венелин (1620-1624) - в Кратово. Брат на Никола Бойчик
княз Иван Ненчин (1620-1633) - в Чипровци
Коста (1624-1652) - син на Бойчик, владелец на с. Блатец и околностите
княз Франко Лукин (1633-1637) - в Чипровци
княз Матей Марканич (1637-1640) - в Чипровци
княз Франческо Марканич (1640-1658) - в Чипровци, титулуван от  венецианците като "управител на България"
Драгой (ок.1640-1680) - в Кочмаларе (дн. Отец Паисиево). Според достигналото до нас първият от рода, за когото се знае, е спахията Драгой
Стоян Чанталъ (ок.1640-1683) - син на Нико (правнук на Пейчо Овчаря). Станал по наследство ага, като по-голям от брат си Пейчо
Дели Пейчо (1650-ок.1685) - по-малък брат на Стоян Чанталъ. Става войвода-хайдутин за да мъсти за убитите си, от белевренски турци, по-големи братя
крал Марко ІІІ Дуло (ок.1650-1689) - от Шишевския поменик. Марко ІІІ Дуло е последен монарх от рода Дуло, от Битоля. След него пада Охридското царство
Михаил Коласийски (1652-1657) - син на княз Никола Бойчик
Сталакин Михаил (ок.1655-1710) - син на Груйо/Груица Новак. Сталакин Михаил е най-вероятно роден във Видин, някъде в началото на 17 век. Син е на Груица Новакович
барон Петър Парчевич (1657-1674), императорски съветник, от Чипровци
Златан (1657-ок.1680) - син на Бойчик, владелец на с. Блатец и околностите
княз Никола Кнежевич Пеячевич (ок.1675-ок.1685) - в Чипровци
Видул (ок.1680-1730) - в Кочмаларе (дн. Отец Паисиево), Синът на Драгой, Видул, също бил спахия в Кочмаларе
Нико (1683-ок.1700) - син на Стоян Чанталъ. Женен за Лава Никювица от с.Войник, от рода на Испир войвода.
княз Лука Андреин (1685-1688) - в Чипровци. През 1688 г. княз на Чипровци бил Лука Андреин, който станал командир на един от чипровските въстанически отряди
княз Ростислав Стратимирович (1686) - водач на Второ търновско въстание, избухнало през 1686 г. Син на Татомир/Срацимир. Ростислав произхожда от царската династия на Шишмановци
барон Георги Пеячевич (1688-1689) - в Чипровци. Георги Пеячевич е един от водачите на Чипровското въстание
крал Карпош (1689) - Той бил благородник, хайдушки войвода, после помилван и началник на жандармерията в Източна Македония, подчинен на Йеген Осман паша Тертер Шишман
Балчо Воевода/жупан Балчин (1689-1708) - водач на антитурското брожение в Тракия в района на Пазарджик, Панагюрище, Копривщица, Мечка и Поибрене. Той впоследствие се насочва към Кюстендил и Щип и действа в района "със своите бунтовници".
Страхил Воевода (1689-1711) - действал заедно с Карпош, войвода имащ ранг на генерал в австрийската войска, станал войвода на Ниш командващ въстанници-доброволци и български хайдути
Стоян Ников (1690-1729) - ага, син на Нико и брат на Вълко, с който направили няколко стражници край Цар Петров друм
Вълко Ников (1690-1729) - ага, син на Нико и брат на Вълко
Стоян Войвода (1700) - въстанически ръководител на Мариното въстание, който безспорно е български царски потомък
Стоян Шишманоглу (ок.1710-ок.1725) - влиятелен видински първенец, син на Сталакин Михаил
Манол Шишманоглу/Шишман Чорбаджи (ок.1725-1760) - видински първенец, син на Стоян Шишманоглу, представител на фамилията Шишманови. Манол Шишманоглу е роден във Видин, някъде в началото на 18 век.
Маринчо Палабуюк (1729-1732) - ага, син на Стоян Ников. Става ага след смъртта на баща си и чичо си.
Кръстил (ок.1730-1741) - в Кочмаларе (дн. Отец Паисиево). Син на Видул и внук на Драгой
Маринчо Бимбелов Страшния (1732-1762) - ага, син на Вълко. Женен за Дафна. Става ага след смъртта на братовчед си Маринчо Палабуюк през 1732 г.
Стоян Моллата (1740-1761) - син на Маринчо Страшния. Учил в Цариград. Женен за Стоя.
Пейчо Шейтана (1750-1781) -  - ага, син на Вълко. Женен за Стоянка Джубрилова от рода Джубриловци, била "много учена и умна". Швецкият крал Карл ХІІ (след като е победен от руснаците при Полтава преминава през Османските земи-1709/10 г.) й подарява наниз.
Зико Шишманоглу (ок.1760-ок.1790) - владелец в Горни Матеевъц, син на Манол Шишманоглу. Зико Шишманоглу е роден във Видин, в първата половина на 18 век. Син е на богатия видински първенец Манол Шишманоглу.
Нико Кроткия (1762-1775) - земеделец и скотовъдец, син на Вълко. Имал "все" дъщери и "само" един син - хаджи Вълко. Както подсказва прякорът му, бил е добър човек. Дарявал бедните.
Йован/Иван/Йоан Шишманоглу (ок.1765-ок.1800) - видински първенец, син на Манол Шишманоглу
Вълчан Войвода/Вълчо Бимбелов/ (1781-1831) - син на Пейчо Шейтана. Борец против османското иго. По време на феодалните междуособици в Османската империя (нач. ХІХ в.) и на Руско-турската война (1828-1829 г.) прави опит да обедини хайдушките чети, които действали в Югоизточна България, в защита на местното население.
Никола Зиков Шишманоглу (ок.1790-ок.1820) - владелец в Горни Матеевъц, син на Зико Шишманоглу. Никола Шишманоглу е роден в чифлика Горни Матеевъц край Ниш, някъде в средата на 18 век
княз/капетан Цветко Бреговски/Бреговац (ок.1800-ок.1813) - в Брегово
Емануил Шишманоглу (ок.1800-ок.1835) - видински първенец, син на Йован Шишманоглу. Емануил Йоан Шишманоглу е роден на 13 август 1776 г. във Видин.
Милош Зиков (ок.1810-ок.1840) - владелец в Горни Матеевъц, син на Никола Зиков. Участник в четата на хайдут Велко Петрович.
княз Цоло Тодоров (ок. 1820-1850) - владетел на Толовица и околните села Макреш, Шишманово, Подгоре, Раяновци, Раковица и Рабиша. Той е роден ок. 1795 г. в село Белимел, много млад (на 25 г.) е избран за върховний княз, а по-късно става идейният и организационният ръководител на Белоградчишкото въстание.
Стойко/Стоян Зиков (ок.1825-ок.1850) - владелец (господар) в Горни Матеевъц и орманлийски владелец, син на Никола Зиков. Участник в Нишкото въстание от 1841 г. Успял да се спаси. Заселва се в село Орманлия (Лесново)
княз Ценко Чемишки (ок. 1830-1850) - владетел на Берковската област. Един от организаторите на Берковишкото въстание (1836-1837 г.), роден в село Чемиш.
княз Страцимир Шишманов (ок.1835-ок.1845) - видински първенец, син на Емануил Шишманоглу.
княз Иван Кулин (1837-1852) - владетел в Ломската околия. Син на Ангел Кулин и баща на Ангел и Христо Иванови.
Петрак/Петраки Шишманов (ок.1840-1849) - видински първенец, син на Емануил Шишманоглу. Петрак (Петър, Петраки) Шишманов е третия син на Емануил Шишманоглу и съпругата му Екатерина, по баща Пешакова. Роден е във Видин през 1818 г.
княз Александър Шишманов (ок.1845-ок.1870) - видински първенец, а по-късно свищовски първенец, а след Освобождението и кмет (1883-1885), син на Емануил Шишманоглу.
княз Петко Маринов/Паша Петко (ок. 1848 - 1861) - владетел на Сахра (Кулската околност), роден в гр. Грамада. Той е един от водачите на масовото антифеотдално и освободително въстание в Северозападна България през 1850 г., известно като Видинско.
Велин Зиков (ок.1850-1878) - в София и Лесново, софийски първенец и орманлийски владелец, син на Стойко Зиков. Влиятелен софийски чорбаджия, натрупал големи богатства като капзамал (осм. тур. бирник) на губернаторите на София Мазхар и Ибрахим паша през 70-те години на 19 век.
княз Димитър Шишманов (ок.1860-1874) - свищовски първенец, син на Емануил Шишманоглу. Димитър Шишманов (наричан Таки) е най-малкият син на Емануил Шишманоглу и съпругата му Екатерина, по баща Пешакова.
Боне Зиков (ок.1860-1878) - в София и Лесново, орманлийски владелец, чорбаджия, син на Стойко Зиков.
Алеко Шишманов (1874-1878) - свищовски първенец, най-големия син на Александър Шишманов и неговата съпруга Лукса, по баща Дамянова. Роден е в Свищов, около 1845 г. Участва активно в освободителните борби, член на Гюргевския централен комитет. От 27 юни 1877 до 26 юни 1879 г. - управлява част от Свищовска околия (кааза), почти неотговорен. Старите свищовлии казвали, че той е наследил това си звание от баща си.
губернатор Найден Геров Хаджидобрович/Хаджиберович (1877-1878) - генерал-губернатор на Свищов. Негов вицегубернатор е Марко Балабанов. Първият освободен български град Свищов впоследствие се оказва и единственият, управляван от български губернатор. В останалата част от страната навсякъде са били назначени руски губернатори. В периода 1883-1885 г. за кмет на Свищов е избран княз Александър Шишманов.
 
От 1878 до 1879 г. В България има временно руско управление.
 
Държавни глави (1879 - 2004 г.)
княз Александър Батенберг - 1879 - 1886 г.
От 1886 до 1887 г. управлявали два регентски съвета.
княз/цар Фердинанд I Сакскобургготски - 1887 - 1918 г.
цар Борис III Сакскобургготски - 1918 - 1943 г.
цар Симеон II Сакскобургготски - 1943 - 1946 г. (Той управлявал с два регентски съвета.)
Георги Димитров (председател на Министерския съвет, от 1948 г. е ген. секретар на ЦК на БКП) - 1946 - 1949 г.
Васил Коларов (председател на Министерския съвет, от 15 IX до 27 X 1946 е врем. председател на НРБ) - 1949-1950.
Вълко Червенков (председател на Министерския съвет, до 1954 г. е ген. секретар на ЦК на БКП) - 1950 - 1956 г.
Антон Югов (председател на Министерския съвет) - 1956 - 1962
Тодор Живков (председател на Държавния съвет, от 1954 г. е ген. секретар на ЦК на БКП) - 1962 - 1989 г.
Петър Младенов (президент - председател) - 1989 - 1990 г.
Желю Желев (президент) - 1990 - 1997 г.
Петър Стоянов (президент) - 1997 - 2002 г.
Георги Първанов (президент) - 2002 - 2012 г.
Росен Плевнелиев (президент) - 2012 г. - 2017 г.
Румен Радев (президент) - 2017 г. -
 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
3. alexandrov
05.11.18
01:38
ДЖАМ АУДАН ЗИЯДЖИ-ДУЛО, ЗИЕЗИ или СУРИД, САУРИД, СОРИД - древен цар спасил се от потопа заедно със най добрите майстори във всички съществуващи занаяти и изкуства, а с тях били и семействата им. Малко преди потопа скрили предвидливо всички знания и когато потопа приключил си ги прибрали обратно. Това е нашият предтеча спасил се от потопа. - http://balar.blog.bg/history/2015/07/09/iz-mitologiiata-na-drevnite-bylgari.1375135
"Surid/Saurid, Ben/ibn Salhouk/Shaluk/sahluq/Sarjak, Ben Sermuni, Ben Termidun, Ben Tedresan, Ben Sal."
Date: July 19, 2017 08:21AM - http://grahamhancock.com/phorum/read.php?1,1109762,1109902
Yeah Sahure is perhaps possible, the thought occurred to me later too.
"Surid/Saurid, Ben/ibn Salhouk/Shaluk/sahluq/Sarjak, Ben Sermuni, Ben Termidun, Ben Tedresan, Ben Sal."
There is another king with similar name el-Welid who might be Unas/Wenis. Sources also confuse pyramid builders (4th dyn) [Hebrews] and Hyksos (15/16 dyn).
Btw I remember seeing a similar place-name 'Curid' when studying Noah's Ark and Ararat and Dilmun (and Siduri). Possibly they could have mixed the two.
I think i have also seen a 'Khaurid' or 'Kaurid' spelling of Surid/Saurid too?
There is a "Sosis" in list of god-kings.
Also, the boat might tie in with Punt (6th dyn?) somehow?
Sorry "Alcimon" was a mistake for the correct spelling Aclimon.
Arab tradition also has Sheddad ben/ibn Ad as builder of pyramid/pyramids.
Според арабския писател на име Ибрахим ал-Маркизи, Хеопсовата пирамида не е била конструирана от Куфу – Великата пирамида е била конструирана дълго преди Великия потоп от цар на име Сурид/Саурид/Сорид Ибн Салук/Солюк/Шалук/Салхук, накратко Сурид, но ще стигнем и до това.
Интересно, римският историк от четвърти век Амиан Марцелин пише, че надписите, които древните твърдели, че били гравирани върху стените на определени подземни галерии, конструирани във вътрешната част на определени пирамиди, били с цел да се запази древната мъдрост от изгубване в потопа.
Станиланд Уейк пише в „Произходът и значимостта на Великата пирамида”, че Масуди, който умрял през 967 г.сл.Хр., твърди че прави връзка с Коптската традиция, която казва, „че Сурид Бен Шалук Бен Сермуни Бен Термидун, Бен Тедресан, Бен Сал, един от царете на Египет преди Потопа, построил двете велики пирамиди; и въпреки че впоследствие били наречени на името на човек на име Шед-дад Бен Ад, те не били построени от Адитите, които не могли да покорят Египет заради силите, които египтяните притежавали като средство за омагьосване; че причината за построяването на Пирамидите бил следният сън, който навестил Сурид триста години преди Потопа”. - https://kovaklog.wordpress.com/2017/08/06/
До Потопа и по-късно. - http://vmh-bg.com/до-потопа-и-по-късно/
„Добре е да учиш онзи, който слуша.“
До Потопа и по-късно.
В духа на лансираната теория за Всемирния потоп в Черно море наличието на Варненския и Дуранкулашкия некропол е важна предпоставка за изграждането на цялостна концепция за съществуването на високоразвита цивилизация до Потопа и нейната по-късна миграция.
Дългогодишните изследвания на старите потопени брегове на Черно море и дълбоководните сапропелни утайки, които са резултат на геологическа катастрофа, позволиха да се получат данни за абсолютната възраст на събитието. От контурите на старите брегове и съпоставката им със съвременните, се вижда, че те отстоят от находищата на Варненския и Дуранкулашкия некропол на 50–70 км източно. Очевидно е, че останките върху по-голямата част от територията на съществувалата по онова време цивилизация днес се намират на шелфа погребани под дебел слой тиня. Естествено е да се приеме, че както днес, така и в миналото по-голяма част от населението се е концентрирало покрай бреговете на моретата и океаните. Това му е осигурявало поминък, транспорт, търговски връзки и икономически разцвет.
Основният въпрос е за възрастта на събитието, довело до катастрофални последици за крайбрежието и за съдбата на съществувалата дотогава цивилизация. Многобройните абсолютни датировки, провеждани върху утайки и организмови останки по радио въглеродния метод (14С), показват, че Потопът е станал преди 7600 години. С най-висока степен на достоверност следва да се приемат анализите върху долнището на сапропелните утайки.
Върху карбонатните утайки, формирани в условията на сладководно море-езеро, залягат органогенни планктонни утайки – сапропелите. Именно на този контакт, който фиксира началото на Потопа, е определена възраст 8000–7600 години. Тя до голяма степен съвпада с датировките на праисторическата цивилизация от крайбрежието – 5270 г. пр.Хр. Близки по стойности са и определенията за абсолютна възраст по 14С върху молюскови съобщества от мytilus galloprovincialis и мonodaсna caspia, които проникват в Черно море след Потопа и са на възраст 8000–6800 г. На шелфа, който е бил арена на драматични събития вследствие на Потопа, определенията по 14С върху черупките на Dreissena rostriformis distincta, варират в границите от 11000 до 9000 години. Последните данни вероятно са завишени поради размиването на утайките на шелфа, което ни дава основание да приемем като по-достоверни за начало на Потопа определенията върху долнището на сапропелите, а именно – 8000–7600 г.
Заключение: Щом Джам Аудан Зияджи-Дуло (ок. 5800 - 5550 г. пр.н.е.) - Сурид е царувал 300 години преди потопа, а това съвпада с датировките на праисторическата цивилизация от крайбрежието – 5270 г. пр.н.е. значи е почти сигурно, че е същият владетел.
2. alexandrov
05.11.18
00:38
Тангрой (Тангра, Танагроа, Тангароа, Тенгри, Тагуорой, Тагуоурой, Тагурой, Тдагурой, Тара, Ерсу, Едфу, Ефе, Ас, Фа) - 100000 - 35000 г. пр. н.е.
Утемар (Утен, Ут, Мар, Ута, Ур, Ура, Берген) - 35000 - 25000 г. пр. н.е.
Бурий (Бури, Бурик, Барин, Буран, Вълк, Вълка-Синди, Синташ, Айбури, Чин, Хин, Хон, Синдиу, Сянби, Маг, Мамил, Айчин, Гур, Булг) - 25000 - 20000 г. пр. н.е.
Мардукан-Карга (Нурдуган, Нардуган, Карга Бат-Карга, Карго, Симбир) - 20000 - 19000 г. пр. н.е.
Самар (Чумар, Гюлджимеш, Сабан, Амур) - 19500 - 17500 г. пр. н.е.
Хурсан (Хурса, Бат-Хурса, Хорс, Корс) - 19000 - 17000 г. пр. н.е.
Кубар (Куберар, Кумарвил) - 18000 - 16500 г. пр. н.е.
Баран - 17000 - 16700 г. пр. н.е.
Сакел (Сак, Сагет) - 16800 - 15400 г. пр. н.е.
Сокуш (Сок, Сокол) - 16500 - 15500 г. пр. н.е.
Бохян (Боян, Бохан) Аудан Имен - 16400 - 15200 г. пр. н.е.
Жючек (Жи Учек, Жу Учек, Жи Учел) - 15600 - 15300 г. пр. н.е.
Лайош (Лаиш, Лаиш Урми) - 15500 - 15250 г. пр. н.е.
Хиждек (Иджик, Иджик Дуло) - 15300 - 15100 г. пр. н.е.
Дулар (Дулес, Дуло, Дулос, Дулас) - 15100 - 15000 г. пр. н.е.
Аудан - 15000 - 14953 г. пр. н.е.
1. Енчев / enchev_ip@abv.bg
21.05.18
05:20
Уважаеми сънародници;
И още нещо.
Моля допълнете списъка с още един известен наш Български вожд останал в летописите за предците ни; Това е;
един от наследниците на пра-Българското племе-ХУДОНИ от където произлиза и рода-ДУЛО;
Набу Кудури Уцур-И останал в историческите летописи, под името Навуходоносор-И (1,126г. ~ 1,104 пр.н.е.)!
Той е бил наследника на IVта Вавилонска династия, след разгрома на Еламите ( Персиди ) в Месопотамия.
С Уважение, Енчев / България
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.0625