islan.dir.bg

 
islan.dir.bg

Начало
Календар
Български родове
Славянски родове
Български календар
Славянски календар
Тракийски календар
Български владетели I
Български владетели II
Български владетели III
Др. бълг. влад-ли I
Др. бълг. влад-ли II
Дулоиди
Др. бълг. родове 1
Др. бълг. родове 2
Др. бълг. родове 3
Др. бълг. родове 4
Др. бълг. родове 5
Религиозни вярвания на прабългарите
Адреси
Каталог
Картички
Водни ресурси и острови



Др. бълг. родове 3 / Население на българските градове през 1880

Население на българските градове през 1880
16.02.12 01:19
Население на някои сегашни български градове през 1880 г.
Според първото официално преброяване на населението на Княжество България и данни от Източна Румелия и др.

1. Русе - 26 163
2. Варна - 24 555
3. Пловдив - 24 053
4. Шумен - 23 093
5. София - 20 501 или 20 856, през 1870 - 19 000, през 1878 - 11 694
6. Сливен - 20 140, през 1884 - 20 248
7. Пазарджик - 15 360, през 1884 - 15 425
8. Стара Загора - 15 170, през 1884 - 15 288 или 15 500
9. Видин - 13 714, през 1887 - 14 772
10. Хасково - 13 580, през 1884 - 13 797
Разград - 11 543
Свищов - 11 540
Плевен - 11 474
Чирпан - 11 450, през 1884 - 11 573
Силистра - 11 414
Велико Търново - 11 247
Враца - 11 190
Ямбол - 10 530, през 1884 - 10 771
Самоков - 9 970
Кюстендил - 9 590
Добрич - 9 567
Казанлък - 9 350, през 1884 - 9469
Търговище - 9 197
Тутракан - 7 926
Габрово - 7646
Дупница - 7 529
Лом - 7 508
Карлово - 7 430, през 1884 - 7545
Гоце Делчев - 6 750, през 1873 - 4 950, през 1891 - 11 000
Лясковец - 6 423
Ловеч - 5 897
Благоевград - 5 850, през 1900 - 6 440
Берковица - 5 420
Никопол - 4 662
Бяла - 4 100, през 1892 - 4 380
Мелник - 4 000, през 1873 - 3 210, през 1878 - 3 600, през 1891 - 4 250
Луковит - 3 950, през 1900 - 4 446
Сопот - 3 920, през 1884 - 3 686
Балчик - 3 885
Оряхово - 3 837
Бургас - 3 640, през 1879 - 3 000, през 1884 - 5 865
Ихтиман - 3 250, през 1884 - 3462
Дряново - 3 009
Харманли - 2 920, през 1884 - 2 995
Кула - 2 913
Бяла Слатина - 2 014
Смолян - 1 800, през 1920 - 2 742
Перник - 1 400, през 1878 - 1 000
Попово - 1 148
Исперих - 1 136
Белоградчик - 1 110
Левски - 1 082
Монтана - 878
Кърджали - 600, през 1887 - 650

През 1875 година преди Старозагорското въстание, Стара Загора има 4 419 дома с 25 550 жители.
През 1865 г. населението Пазарджик е било 25 000 жители, като българите са 2 пъти повече от турците.

Според сведения от църковни списъци до Освободителната война през 1877-1878 г. в София е имало 1022 християнски къщи с 1150 семейства. Ако се приеме предложената от нашия изтъкнат географ проф. А. Иширков средна численост на едно тогавашно семейство 5 души, излиза, че българите християни в София са били към 6000 души. Първото преброяване на населението в Княжество България е извършено на 31. 12. 1880 г. Според него, София е наброявала 20 501 жители, от които само родените в града са били 11 395, а останалите 9106 са дошли отвън. Или от Освобождението до първото преброяване София като столица вече е нараснала значително. Въпреки това, тя не е била най-големият град в страната.

През 1912 година в Пашмакли (Смолян) живеят 320 семейства българи мохамедани, 80 семейства българи екзархисти и 40 семейства българи патриаршисти, всичко около 2 200 души.

Град Сопот е опожарен (1877 г.), а населението му избито или прогонено. От около петхилядното население към оня момент над 900 души са избити и измрели от глад, болести и неволи само за 6 месеца до повторното освобождаване на града на 1 януари (стар стил) 1878 г.

В 1845 година руският славист Виктор Григорович пише за Мелник:
„Меленик, жителите на който са българи, напълно усвоили гръцкия език, има 26 големи и малки църкви и две гръцки училища, като към едното от тях до неотдавна имало и гръцка типография."
А. Синве, който се основава на гръцки данни, в 1878 г. пише, че в Меленик (Mélénik) живеят 3600 гърци. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Мелник има 1 030 домакинства — 650 мюсюлмани, 2 000 българи и 560 гърци.
В 1891 година Георги Стрезов пише, че броя на къщите в Мелник възлиза на 850 (ок. 4 250 жители), от които 200 турски, 300 гръцки и 350 български.
Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на града е 4330 души, от които 500 българи, 950 турци, 2650 гърци, 30 власи и 200 цигани.
През 1912 г. в Мелник живеят 12 000 души
През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава града. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия той пише:
„...днес тоя град представя истински развалини: от 2 хиляди къщи (ок. 10 000 души) сега едва ли ще се наброят до 200 къщи, в които живеят хора; всичко друго е срутено съвсем или полусрутено от пожар, или пък стоят къщи здрави, цели още, но без прозорци и врати и изобщо без дървен материал. От разпита узнах, че турската махала била запалена и съсипана от четници в 1912 г., а другата по-голяма част на града била напусната от гръцкото и гъркоманското население, което било увлечено от гръцките войски в 1913 г., когато напущали Мелник съгласно с Букурещкия мир."
 
0.103