Продължение
Сабиниан (Събин) Велики - български военачалник (от македонски или илирийски произход) на византийска служба, управител на Илирия от 479 до 481 г.
Сабир - български военачалник (курсибай) от Волжска България, ок. 1020 - 1050 г., убил княз Мъстислав през 1035 г.
Сабириус (Сабир-Кубар) - прабългарски вожд, брат на Булгариос и Хазгариос, заема прикаспийските степи - ок. 580 - 600 г.
Савдик - болярин от XIV в.
Савер - бори-таркан по времето на Кубрат, Батбай и Аспарух
Савин - болярин от рода Кюригир по времето на Кормисош
Саклаич (Саклаих) - български владетел от Волжска България, произхожда от сакалибския род звездобройци Астабран, ок. X в.
Салан (Селан, Залан) - жупан на област в дн. Войводина, внук на Кеан и чичо на Симеон I, кр. на IX в. - нач. на X в.
Салиман - болярин от IX в., трима братя българи от рода Салима - Охрид са основатели на Зографския български манастир в Атон през IX-ти век
Саман - болярин от кр. на ХІV - нач. на ХV в.
Самоход - болярин (кавхан) по времето на Роман и Самуил
Самсон Пуле - болярин по времето на Самуил
Самуил - брат на деспот Срацимир, кр. на XIII - нач. на XIV в.
Санокес (Саноке, Санеке) - хонски военачалник, служил в римския флот, загива през 427 г. в Африка
Сантеп - боил по времето на Омуртаг
Сацах (Саца) - болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Светополк Стрелата - улички военачалник по времето на Омуртаг
Светослав - улички княз, по времето на Крум
Светослав (Светосвал) - болярин по времето на Иван Шишман и Иван Срацимир
Севир (Север) - багатур багаин по времето на Симеон I
Секул - челник (царски телохранител) по времето на Иван Шишман
Секул Къш - болярин по времето на Борис I-Михаил
Секул Чекор - велик болярин от Овеч по времето на Самуил
Селимир - севаст по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Селимир - славянски княз от V в., съпруг на Лада, сестрата на Исток и баща на Речирад
Семир - северански княз по времето на Борис I-Михаил, ок. 850-885 г.
Семир - болярин (побирчия) по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Семир - воевода от XIV в.
Семир Кортобана - болярин по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Сенин (Сенеслав) - болярин от XIII-XIV в.
Сенко (Сенкон) - болярин от нач. на XV в., син на Младен
Сеньо - болярин от XIII в.
Сергей - болярин (севаст) по времето на Иван Асен II
Сергий - коместабул по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Сердан - болярин от XIII в.
Сермон - воевода, кастрофилакс на Срем, X-XI в.
Сеслав - болярин от XIV в.
Сетит - багаин от тракийски произход по времето на Омуртаг
Сивар - ичургу-боил от рода Угаин по времето на Аспарух
Сивин (Сибин) - велик жупан от рода Кубиар по времето на Омуртаг
Сигизан - български болярин, пратеник на VІІІ Вселенски събор (869-870 г.)
Симан (Симин) - болярин от IX-X в.
Симеон - протоспатор по времето на Михаил III Шишман
Симеон - калутаркан (сампсис), зет на цар Симеон I, участвал в българска мисия в Цариград през 927 г.
Симеон Илица - воевода и кастрофилакс на Преслав, царски наместник, нач. на XI в., син на Борис Илица
Симо - болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Синай (Синадин) - боил от VII-VIII в.
Синион (Синий) - кутригурски вожд, ок. 540 - 541 г.
Сисой (Сисо, Сизоил, Сесо) - болярин от VIII-IX в.
Склавин - областен управител (жупан) по времето на Аспарух
Скотар (Скот, Скота) - хонски военачалник, брат на Онегезий, ср. на V в.
Слав - воевода по времето на Иван Александър
Слав Багаин - багаин, верен човек на боила Ермияр, по времето на Омуртаг
Слав Пробод - велбъждки болярин по времето на Самуил
Славомир (Славомер) - болярин от кр. на XIV - нач. на XV в.
Славун - северански княз от ср. на VIII в., отвлечен в Цариград и убит от византийците
Славян - воевода (болярин) по времето на Калоян
Слишан - трънски воевода по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав, брат на Стрезимир
Сломер - болярин от XI в.
Смед - заместник-военачалник на корабните войски на цар Теодор-Светослав. Син е на Драгий (Драгия).
Смоляк - новечки копан по времето на Симеон I, син на Ихсиах
Смул - жупан таркан по времето на Симеон I
Собул (Собин, Собош) - болярин от XIV-XV в.
Сондок (Сондоке, Сундик, Несундик) - багатур по времето на Борис I-Михаил, син на Йоан Иртхитуин и баща на Михаил и Велегнев
Сонмир (Сонмер) - болярин от XII-XIII в.
Сотир - внук на Драган, кр. на XV в.
Спасин (Спаско, Спасун) - въстаник, водач на чета от пл. Боздаг, от XIX в., р. 1837 г., действал в района на Просечен
Спиридон Лешък - велик болярин от Червен по времето на Самуил
Срацимир (деспот Срацимир) - според някои правнук на Стрез, брат на Димитър, Радослав и Самуил
Сръдан "Белязания" - военен, помощник на болярина Кремен (Кривич) по времето на цар Теодор-Светослав
Стазис - боил по времето на Борис I-Михаил
Стамат (Стамо) - воевода от кр. на XIII в.
Стамен - воевода от кр. на XIV в. - нач. на XV в., син на Петко Москов и брат на кара-бан Станой
Стан (Станимир) - воевода, управител на Овеч по времето на Ивайло, след това управител на Зелениград
Станимир - син на Рале, кр. на XIV в.
Станимир Кортобана - син на Семир Кортобана
Станой - болярин (властел) по времето на Калоян и Борил
Станой - протоспатарий по времето на Иван Асен II
Станой - кара-бан от кр. на XIV в. - нач. на XV в., син на Петко Москов и брат на Стамен воевода
Станул - изургу-коловър по времето на Симеон I
Стапанос (Степанос) - савирски аристократ християнин от рода Севордик, жител на гавара Утик до гр. Халхал, мъченически загинал в името на вярата в 608 г.
Стасич (Стазис, Стаси, Сис) - самъчий по времето на Кардам и Крум, брат на Ирхин, Окорзис и Тагчис
Стевун (Стефан) - болярин по времето на Симеон I
Стефан - болярин от ср. на XIII в.
Стефан - болярин (стотник) от кр. на XIV в.
Стефан Девац - управител на кр. Просек по времето на Петър I и Борис II
Стефан Хрельо Драговол - властел от български произход на сръбска служба, ок.1320-1342 г.
Стиракс (Щерак, Щурак) - хонски вожд, вероятно от оногурски произход, 520-527 г., воювал срещу царица Боарикс
Стоимер - болярин от X в.
Стоимир - болярин от ср. на XIV в., брат на Минкул
Стоймир - болярин, комит на кр. Подвес по времето на Борис I-Михаил
Стоядин (Стоян) - чобанин от Преспанския дял на Западните Родопи, от XIX в., р. 1795 г., станал водач на чета
Страт - болярин (челник) по времето на Калоян
Страхил - болярин (воевода) по времето на Смилец и Теодор-Светослав
Страхота - воевода от XIV в.
Страшимир - търновски болярин по времето на Георги I Тертер, Смилец и Теодор-Светослав
Стрез (деспот Стрез, Стрезимир) - владетел в Просек, брат на Борил и син на Татимир, 1207 - 1214 г.
Стрезимир - трънски войвода по времето на Самуил, Гаврил-Радомир и Иван Владислав, брат на Слишан
Стрезомир - болярин по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Строимер - болярин от XI в.
Строимир - улички първенец, жупан по времето на Омуртаг
Струмен - болярин от Доростол, ср. на X в.
Сулабий (Сулаби, Сулай, Сулаб) - български владетел на Волжска България, син на Бат Тимер, 700-727 г.
Сулимер (Сулимир) - болярин от XIII в.
Сулимин - болярин от нач. на XIV в., баща на Калиман
Суникс - хонски военачалник, савир, приел християнството, името е съобщено от Псевдо-Захарий, ср. на VI в.
Сурдикас (Сурдик, Сурдика) - болярин от Овечката област, IX в.
Сурсубул - боил (хилядник) по времето на Омуртаг
Тагчис (Тагчи) - боил по времето на Кардам, брат на Ирхин, Окорзис и Стасич
Тагчи - болярин от Овечката област, X в.
Такуш (Такин, Такул) - болярин от XIV в.
Талиб Мумин - български владетел на Волжска България, син на Газан, 976–981 г.
Тангиз - прабългарски владетел
Танчек - челник по времето на Симеон I
Тарасий - ипат и канас на куберийците, кр. на VII - нач. на VIII в.
Тарах (Тарак, Таррах) - савирски (хунски) военачалник от нач. на VI в., офицер на Виталиан, убит през 515 г.
Таридин - комит от тракийски произход на Бренгалнишката област по времето на Борис I-Михаил и Симеон I
Тархан - велик боил от IX в., син на Бир-Егет от неговата византийска жена, баща на Банджар и Куштан-Баксан
Тат Угек (Тутунд, Тудун, Абрахам) - български владетел на Волжска България, по-късно (796-825г.) на Хуния (в Панония), син на Айяр и брат на Тат Утяк, 787 г.
Тат Утяк - български владетел на Волжска България, син на Айяр и брат на Тат Угек, 760-787 г.
Татимир - болярин по времето на Асен и Теодор-Петър, вероятно потомък на Костадин (Кострош)
Татрах (Татра) - прабългарски вожд
Татул (Татулин, Татун) - боил от VII-VIII в.
Татул Димаксеан - български военачалник в Армения, ср. на V в.
Татул Ванандаци - княз на българите в Армения, ср. на V в., командва III-ти полк от армията на непримиримите, начело на която бил Вардан Мамиконян
Татуш - боил от VII-VIII в.
Тахтун - боил от рода Ерми, IX в.
Тегомир - болярин от кр. на XIV в.
Текуш (Текомир, Текоман, Текшан) - болярин от XIV-XV в.
Телиш (Телиеш) - болярин от по времето на Кормисош
Темелко - воевода по времето на Иван Асен II
Теодор - оглу-таркан по времето на Борис I-Михаил
Теодор - болярин по времето на Иван Шишман и Иван Срацимир, XIV в.
Теодор Хрисилий - болярин, син на Йоан Хрисилий и брат на Николай Хрисилий, X-XI в.
Теодоси - жупан-таркан по времето на Борис I-Михаил, Владимир-Расате и Симеон I
Теримир (Теример) - боил от VIII в.
Тертимер (Тертимир, Тертер, Тертемер) - болярин с тракийски произход от IX-X в., родоначалник на династията Тертероба
Теряй (Теримир) - болярин от X-XI в.
Теши - боил-жупан в дн. Унгария от VIII-IX в.
Тешимер - болярин от XIII-XIV в.
Тигез (Тики) - прабългарски владетел. Негова съпруга била Хиноя.
Тимар Мумин Баджанак - български владетел на Волжска България, син на Мохаммед, 981–1004 г.
Тимер - болярин от XIII-XIV в.
Тимотей - челник (болярин) по времето на Роман и Самуил
Тихан (Тихота) - болярин в Македония от XIII в.
Тихомир - воин, през 1040 г., по време на въстанието на Петър II Делян той е провъзгласен за цар, но е убит с камъни
Тихомир - болярин (стотник) по времето на Иван Александър
Тихон (Тихо) - военен, помощник на болярина Кремен (Кривич) по времето на цар Теодор-Светослав
Тихтил (Тутхум, Тутум, Тетем) - болярин от X в.
Тичомир - болярин от XIII-XIV в.
Товеп - боил по времето на Аспарух
Товирем - юк-боил от рода Ермиар по времето на Омуртаг
Тодор - воевода (стратор) по времето на Асен, Теодор-Петър, Калоян и Борил
Тодор - болярин, брат на Балик, XIV в.
Тодор Самоход - болярин по времето на Михаил III Шишман, Иван Стефан и Иван Александър
Токту - велик боил по времето на Борис I-Михаил, баща на копана Ирник
Толин (Толимир, Толуш) - болярин от IX-X в.
Томир - болярин от XI-XII в.
Томислав - сетин багаин по времето на Симеон I
Торкун - бири-багаин по времето на Омуртаг
Торош (Торошан, Торил) - болярин от XIV в.
Тотомир (Тотимер, Томер) - болярин от кр. на XIV в.
Тоупан (Тоупай, Георги) - болярин (жупан) от с. Полутес, в Овечката област, IX в.
Тох (Тохен) - български военачалник в Армения, вероятно син на Вананд и брат на Алцек, кр. на I в.
Тохтас - багаин по времето на Крум и Омуртаг
Тоцил (Точил) - болярин от XIII в.
Травъл - водач на бунта на павликяните в Пловдивско срещу византииците, 1084-1086 г.
Требич - болярин от XIII-XIV в., на негово име е кръстено село, сега най-северен квартал на София
Тренчек (дядо Тренчо) - хайдутин от Трънско, от кр. на XVIII и нач. на XIX в., р. ок. 1750, по-късно участва в Знеполското (Трънското) въстание от 1830 г.
Трошан - кефалия на Варна, потомствен благородник и потомствен богаташ, син на Властимир
Трошан - воевода от XIV в.
Трошан - браничевски болярин по времето на Борил и Иван Асен II
Троян - български болярин, син на Велислав
Тръсомир - болярин от XIV в.
Тугомер - болярин от XIII-XIV в.
Тудор Сигриц (Тодор Сигрич, Теодор Сигрица) - кавхан по времето на Симеон I
Тук (Ток, Токон) - ичургу боил по времето на Крум, Омуртаг, Борис I-Михаил и Владимир-Расате
Туктул - ратник по времето на Аспарух, син на Борис
Тукъй (Туки, Тукьй, Тукый) - български владетел, син на Болгар, от 809 до 827 г. управлява във Волжска България
Туман (Тумен) - болярин от XIV в.
Турал (Туран) - болярин от XIII в.
Тураман (Турман) - болярин от кр. на ХІV в.
Тургун - савирски военачалник, участва в армията на византийския пълководец Велизарии, ср. на VI в.
Турдачис (Турдачий) - велможа (кандидат, протоспатарий) от тракийски произход по времето на Омуртаг
Тутун - болярин (багаин) от рода Багаил (Багил, Багаин) по времето на Кормисош
Тухин (Тохол) - болярин от XII в.
Тухчи Исмаил - български владетел на Волжска България, внук на Челбир и син на Иляс Ялдау, 1262–1267 г.
Тънган (Тонган) - болярин от кр. Полоу, ок. IX в.
Търнавчич - согдийски владетел от български произход, ок. VII-VIII в.
Увар - велик боил от рода Ерми по времето на Тервел и Севар
Увир - ичургу-боил по времето на Крум
Углай - велик боил по времето на Аспарух, брат на Онегуш и Елмингер
Угор Борис - български владетел във Волжска България, син на Угър Лачини, според някои е идентичен със Светослав
Угър Лачини - български владетел във Волжска България, син на Лачин и баща на Угор Борис, 882-922 г., през 922 г. основал украинската държава Рус
Удинац (Удина) - болярин (хилядник) по времето на Борис II, Роман и Самуил
Улдес - хонски вожд от нач. на V в., образувал съюз включващ хуни, тюрки, алани, българи, славяни, гепиди и остготи
Улим - тракийски вожд, предводител на траки, масагети и българи, през 538 г. заедно с масагетския вожд Булгадас успяли да спасят Анкона от готите
Улимут - тракийски военачалник (командир) и телохранител на Велизарий, ср. на VI век, вероятно е син на Улим
Улмар (Умар) - ичургу-боил по времето на Симеон I
Улцех Лабуц - български велможа от нач. на VI в., син на Нягувит
Умер - кавхан по времето на Аспарух
Умор - изургу-коловър, брегалнишки комит по времето на Симеон I
Унмор - болярин по времето на Кормисош
Унуорах - жупан, овечки управител по времето на Симеон I, брат на копана Курт
Уран - болярин от X в., син на Халиб Батир
Уран - велик боил от рода Вокил, баща на Кормисош и съпруг на Бозока, която е дъщеря на Айяр (по-големия син на Аспарух)
Урвич - болярин от XIII в., на негово име е кръстена крепостта в Панчаревския пролом
Урус Буг - български военачалник от рода Укил (според някои от Росоман), съпруг на Зухра, правнучка на Аспарух и баща на Винех, нач. на VIII в.
Утар (Утър) - боил от кр. на VIII - нач. на IX в.
Утигур - прабългарски вожд, брат на Кутригур, ок. II в.
Ухач - велик болярин по времето на Симеон I
Фидан - болярин от кр. на XIV в. - нач. на XV в.
Филип - болярин по времето на Иван Шишман
Филип - логотет по времето на Иван Стефан, Иван Александър и Иван Шишман
Филип - търновски болярин по времето на Ивайло, Георги I-Тертер и Смилец
Филип Браниславов - български болярин от нач. на XI в., син на Драговул, участвал в организацията на въстанието на Петър Делян през 1040 г.
Флавий Анастасий - български военачалник на византийска служба, син на Флавий Сабиниан, става консул през 517 г.
Флавий Мошиан - български военачалник на византийска служба, син на Сабиниан Велики и брат на Флавий Сабиниан, през 512 г. е консул
Флавий Сабиниан - български военачалник на византийска служба, син на Сабиниан Велики, през 505 г. се опитал да изтласка готите и отцепилия се от гепидите вожд, 481-508г. Мундо, през 508 г. става управител на Илирия
Франгос - севаст по времето на Иван Асен II, брат на Владимир
Хаган - болярин по времето на цар Симеон I
Хазгариос - прабългарски вожд, брат на Булгариос и Сабириус (Сабир-Кубар), останал в Кавказ - ок. 580 - 600 г.
Халиб - управител във Волжска България, син на Борис и внук на Джунт
Халиб Батир - болярин от IX-X в., син на Габдул Карамат и брат на Кумън Таниш и Дауд
Халач (Халаш, Халин, Халчан) - болярин от от кр. на XIV в.
Ханадин - български болярин в Трансилвания от нач. на XI в.
Ханко - созополски болярин по времето на Константин Тих, Ивайло и Георги Тертер I
Ханко - велик логотет по времето на Иван Шишман
Ханкул (Ханой, Ханко) - воевода от нач. на XIII в.
Хатир (Хитир)-Литбер - хунски военачалник - ок. 620 - 640 г. Основател на династия. Негов потомък е хазарския пълководец (хорезмийски наемник) Астархан Хатирлитбер
Хеген (Хесен, Хетен) - български военачалник от кр. на X в., заедно с Билах (Билла) и Боксун (Боску) преселил българи, наричани с името "Пешт" край Дунава през 970 г.
Хенджел - български владетел, син на Тукъй и брат на Айдар, от 839 до 844 г. управлява във Волжска България
Херан (Касан) - хонски владетел, 451 - 460 г., цар на Баласакан (на север от Алания, южно от Дердендския проход в Кавказ)
Хесен - български военачалник от Волжска България, ок. XIV-XV в.
Хинат - севаст от ХІІІ-ХІV в.
Хинелус - олгу-таркан по времето на Кардам
Хиниалон - кутригурски вожд, ок. 535 - 559 г.
Хинто - болярин от с. Горно Новково, в района на Преславската планина, кр. на XIII в., имал териториален спор с Гаган. В надписа от Горно Новково направо е употребен терминът "предаде". Става дума не за продажба, дарение или замяна, а точно за административно предаване на имота (планина). Вероятно Гаган (Паган) е бил упълномощен от централната власт след съдебно решение да даде планината на Хинто и това е отразено в каменния белег.
Хисам - български владетел на Волжска България, син на Гази-Барадж, 1242–1262 г.
Хисам Анбал - български владетел на Волжска България, син на везира Колън, 1135–1164 г.
Ходор - средецки болярин от XIII-XIV в.
Ходор (Тиход, Ходр) - севаст, управител на Кранея, ок. XIII-XIV в.
Ходул (Ходимир, Ходун, Ходуш) - болярин от XII-XIII в.
Хойдомер (Хойдомир) - български знатен боил от Волжска България, ок. VIII-IX в.
Хонгор - хунски владетел. Негова съпруга била красивата Герела.
Хоногур - хунски вожд в Кавказ, ок. V - VI в.
Хорив (Хореан) - български княз, син на Шамбат и брат на Куар и Щчек
Хормидак - прабългарски военачалник, помощник на Денгизих (ок. 453 - 468 г.).
Хормуздан (Хормузан) - хунски военачалник, управител на Хузистан, живял в Медина, съветник на халиф Омар I, нач. на VII в.
Хотимир - болярин от славянски произход, ср. на IX в., християнски водач, убит при гоненията срещу християните
Хотян (Хотан, Хотман, Хотуш) - болярин от XIV-XV в.
Хранислав - велик примикюр по времето на Ивайло
Хрелбуд Лабуц - български велможа от кр. на VII - нач. на VIII в., син на Зендак, през 687 г. начело на стримонците води сражения срещу император Юстиниан II
Хрелин (Хрелко) - болярин по времето на Калоян и Борил
Христофор Видуш - дебърски болярин по времето на Борис II, Роман и Самуил
Хубай (Хуба) - български болярин, военачалник в маджарската войска на Арпад, кр. на IX - нач. на X в.
Хубан - болярин по времето на Борил
Худбат (Худбаад, Худбард) - български военачалник в Армения, 584-601 г. (вероятно идентичен с Аскал V-Тубджак)
Хумик - прабългарски владетел от рода Бурджан, ок. 660 - 700 г.
Хумир (Хумер) - боил (висш сановник) от славянски или тракийски произход от кр. на VIII - нач. на IX в.
Хунор - хунски вожд, брат на Мадяр, оженил се за дъщерята на княз Айлан (Алан)-Дуло, ок. 380-445 г.
Хунугур - хунски владетел, ок. 360-380 г.
Хусаин Ашраф - български управител от Волжска България, син на Чалъй Мохаммед, XIV-XV в.
Хусаин Байрам Гази - български владетел на Волжска България, син на Ядкар Артан Кул Ашраф, 1552–1569 г.
Цамблак - велик примикюр по времето на Иван Александър и Иван Шишман
Цанц - военачалник от македонски произход по времето на Крум, заедно с Кордил застанали начело на македонската войска
Царил (Царен) - болярин от XIV-XV в.
Цезин - прабългарски вожд в Панония, 1 г. пр.н.е. - 7 г. сл.н.е.
Цеко - болярин от ср. на XIV в.
Цериг - кефалия по времето на Асен и Теодор-Петър
Цигат - боил-таркан по времето на Телериг
Цикос (Цукос, Цик, Чюк) - болярин от IX в., по времето на Крум и Омуртаг
Цокоман - болярин от XIV-XV в.
Цолю - боруйски управител по времето на Борис I-Михаил
Цузмен (Чъсмен, Шишман) - севаст по времето на Асен, Теодор-Петър и Калоян
Чако - кавхан по времето на Кубрат
Чалъй Мохаммед (Чаллъ Мохаммед) - български управител от Волжска България, син на Булюм Орду, кр. на XIV в.
Чанадин - български военачалник от Бдин, X-XI в., който бил най-доблестния войн от войската на Ахтум, но после бил наклеветен пред жупана и избягал при маджарския крал
Чат-Касар – савирски аристократ, приближен (постелник) на савирския владетел Алп-Илтивар, VII-VIII в.
Чебул - болярин от кр. на ХІV - нач. на ХV в.
Челбир (Габдула Челбир) - български владетел на Волжска България, син на Отяк, 1178–1225 г.
Челъбик - български управител в Бащу (Киев), роднина на Симеон I, утвърдил глаголицата във Киевско-Волжска България, кр. на IX в.
Ченгиз (Могун) - прабългарски владетел
Чепан (Цепа, Чепа, Цепин) - багатур боил-колобър по времето на Омуртаг
Червеник (Червения, Червений) - чорбаджия от Златишката област, от XIX в., р. 1790 г., от района на Мирково. Хубавата земя са притежавали турците и мирковските чорбаджии.
Черноглав - болярин (прахтор) по времето на Борил и Иван Асен II
Черньо - улички военачалник-хилядник по времето на Омуртаг, брат на Гостимир и братовчед на Радослав
Чорпан – име на савирски военоначалник (таркан), ок. 620-640 г., през 630 г. разгромил десетхилядния персийски корпус на Гогнан в Армения
Чотей (Чоте, Чоти, Чото) - болярин от Овечката област, X в.
Чрънглав - болярин от нач. на XIV в.
Чръноглав - стотник по времето на Иван Шишман
Шадаик (Шада-Идик) - велик боил и главен съдия по времето на Севар, син на Именяр-Билиг, баща на Келбир и дядо на Сабин
Шамбат Кий - български владетел, брат на хан Кубрат, основател на гр. Киев, покорява аварите и създава държавата Дулоба, в Киев управлява 663-667 г.
Шамгун Шам-Саин - български владетел на Волжска България, син на Адам Юсуф, 1118–1135 г.
Шамил - болярин от X-XI в., син на Микаил (Микола)
Шейх Гали Каргалий (Шах Гали Каргалъ, Шигалей) - български владетел на Волжска България, син на Хусаин Байрам Гази, 1569–1584 г., край на Булгарското царство
Шиндил - челник (болярин) по времето на Самуил
Шишман - бдински деспот (княз), 1292 1309 г.
Шиюн (Шихюн) - юк-багаин, вероятно от тракийски произход по времето на Омуртаг
Шотър (Шотар) Лабуц - български велможа от ср. на IX в., син на Ярлан
Шудик - български болярин в Дукля от X в.
Щйек (Щек, Щчек, Штек, Пащек, Пащчек) - български княз, син на Шамбат и брат на Куар и Хорив
Щърбан - болярин от Козяк, XIII-ХІV в.
Ътляр - боил от VII-VIII в.
Ьозгур - утигурски и тюркски военачалник от рода Беленджир (Бекдембир), ок. 560-567 г., помага на Анагей и Бохан при превземането на гр. Боспор
Юган (Юго) - воевода от Гевгелийско, от XIX в., р. ок. 1800 г. в района на Карасули (сега в дем Пеония, Гърция).
Югич (Юго, Югре, Югомир) - родопски болярин от ХІV в.
Ябъйк (Ябик Мохаммед, Ябък Мохаммед, Жабък) - български владетел на Волжска България, правнук на Булюм, внук на Чалъй и син на Хусаин Ашраф, 1437–1469 г.
Явор (Явко) - внук на Драган, кр. на XV в.
Ядкар Артан Кул Ашраф - български владетел на Волжска България, син на Ал Мохаммед, 1524–1552 г., от 1531 до 1535 г. управлява само чал-черемшанския клон, на 02.10.1552 г. става цар на цяла Булгария
Яздоман - болярин от XIV-XV в.
Яким - дръстърски болярин по времето на Иван Шишман
Яков Рун - коселски болярин (воевода) по времето на Роман и Самуил
Янай-Кабан (Яна-Кабан) - български боил, потомък на Кабан, умрял на служба в областта Улаг (дн. Румъния) по времето на Крум
Янис (Яни) - стратег по времето на Крум
Янко - катепан (стотник) по времето на Иван Шишман
Янко - воевода от XIV век от района на Мъглиж, борил се срещу турците
Янкул - воевода по времето на Иван Шишман и Иван Срацимир
Янкул - севаст по времето на Калоян и Борил
Янкул Побит - охридски болярин по времето на Борис II и Роман
Ярлан (Жарлан) Лабуц - български велможа от нач. на IX в., син на Прибой. През 807 г. хан Крум подкрепил бунта на славяните по долината на р. Струма, начело на който бил Ярлан и ги присъединили към своята държава.
По-значителни самостоятелни владетели
Алексий Слав - владетел в Цепина и Мелник, братовчед на Борил (1207 - 1230 г.).
княз Балик - владетел в Карвуна (дн. Балчик), 1340 - 1356 г.
Белаур - видински владетел, брат на Михаил III Шишман (1329 - 1333 г.).
Войсил - владетел в Копсис (дн. Сопот), брат на Смилец (1322 - 1324 г.).
крал Вълкашин Мърнявчевич - владетел в гр. Прилеп (1355 - 1371 г.).
княз Добротич - владетел в Карвуна и Калиакра (до Каварна), 1356 - 1386 г.
Елтимир - владетел в Крън и Ямбол, брат на Георги I Тертер (1298 - 1306 г.).
Иван Деянов-Драгаш - владетел в Северна Македония (1371 - 1378 г.).
княз Иванко Тертер - владетел в Дръстър (Силистра), 1386 - 1388 г.
Константин Деянов-Драгаш - владетел в Северна Македония (1371 - 1395 г.).
крал Марко - владетел в гр. Прилеп (1371 - 1395 г.).
Михаил - видински владетел (деспот), 1324 - 1329 г.
Стрез (съкратено от Стрезимир) - владетел в Просек, брат на Борил (1207 - 1214 г.).
Шишман Бдински - видински княз (1292 - 1309 г.).
* Бургари [Burgari], /2.- стр. 53/- войници от особен вид римски гарнизони към крепост, кастел [burgarii], засвидетелствани в надписи от II век от.н.е. в района на днешния град Тетевен и др. Бургари са били дислоцирани в античността из цяла днешна Европа. В това не би имало нищо нелогично (просто "особен вид римски гарнизон" от "тракийски" наемници, и нищо повече), ако не беше твърдението на учените, че под етнонима "бургари" [Burgare] трябва да разбираме "пра-българи" /3.- стр. 35/ ! Не е за пренебрегване и фактът, че в повечето известни нам карти от XV век България е изписана по този начин - Burgaria ! Арабските историци от векове наричат дунавските българи "буржани". "Буржа" на арабски означава крепост, кула - аналогично на "бург", "бургарий" ! Авнагур [е] народ, който живее в палатки. Авгар, сабир (савири – б. м.), бургар, алан, куртаргар (кутригури – б. м.), авар, хазар, дирмар, сирургур, буграсик, кулас, абдел, ефталит – тези тринадесет народа живеят в палатки, препитават се с месо на животни и риби, с диви зверове и чрез оръжието” [34: 57].
|
islan.dir.bg 
Др. бълг. влад-ли II